Валери Видас
Напук на благоразумието

От тичане без дъх, със бузи зачервени,

ръчички вдигнало, детето спря пред мене —

не стигаше до струята студена.

Помогнах му. То влажния, заоблен мрамор

със тънки пръстчета обгърна жадно, здраво

погледна хитро баба си през рамо

и дълго, дълго, ненаситно пи…

 

Едва дочакали уречения час,

в гърба ме блъсват двете ми пети.

Без дъх останал, дочувам мъдър глас:

„Не пий след тичане, опасно е!“ Ами!

 

Загребвам в шепи изворчето хладно,

поглеждам хитро и отпивам жадно.