Елисавета Багряна
Сиротинска песничка

Рано духна вятър хладен,

рано паднаха мъгли.

Сякаш зима се зададе,

дни и нощи все вали.

 

Има хора, и нехаят,

дъжд ли, студ ли е навън.

В топли дрехи, в топли стаи,

техният живот е сън…

 

Но за мен, сираче бедно,

е небесен дар велик —

в есенните дни последни

слънчевият ясен лик.

 

Вместо майка, вместо татко,

той над мен отгоре бди

и ме топли сладко, сладко,

и ме пази от беди.