Елисавета Багряна
Родна есен

Още е небето ведро,

още грее слънце щедро

над лозя и над градини,

но си лятото замина.

 

Селянинът благодарен

гледа пълните хамбари.

Птиците на юг поеха.

А земята си облече

злато-пурпурната дреха.

Есента пристига вече…

 

Майко наша, ти, родино,

с туй небе, бездънно синьо,

с планините и морето,

със горите и полето,

Бог дарил те е богато,

ний обичаме те свято!