Читателски коментари (за „Захир “ от Паулу Коелю)

Ваня,

Понеже коментирате правописните грешки на други, добре ще е да обърнете внимание на собствената си пунктуация.

Ако само бяхте погледнала съобщението над полето, където сте написала собственото си съждение, бихте забелязала следното:

„Оставяйте интервал след препинателния знак, а не преди него!“

Това че Коелю е най-продаван (по вашите думи), показва че страшно много хора по този свят са достигнали онзи момент от своя живот, в който са осъзнали „истинското значение и дълбокия смисъл“.

Значи от една страна („Книгите на Паулу Куелю според мен не са за четиво за всеки“) само едно малко отбрано общество от читатели, достигнали проникновени нива на (себе)познание могат да оценят подобаващо и да се насладят на творчеството на автора, но от друга, по неизвестна причина той е „най-продаван“. Защо ли?

Дали пък работата не е както при всяка форма на шарлатанство: мошеникът да продава на лековерните хора с ниски критерии, ограничена култура, неразвит вкус и база за сравнение, едни големи претенции и усещането, че са избрани и специални; каканижейки им на ухо банални истини, с които би се съгласил всеки на средна възраст, подправени обилно с мелодрама и разказани от позицията на уж непреднамерена искреност.

Всъщност не съм сигурен дали Колелю е хитър и ловък шарлатанин, който използва умело желанията на съвременните домакини и ’манекенки’ да се виждат в огледалото като жени с богата ерудиция и философски наклонности, или самият той е просто олицетворението на едно ’най-малко общо кратно’, което по най-естествен начин свири на тази тънка струна и, както самата вие казвате, това го прави най-продаван автор на литература за избрани.

Изказаното от вас мнение ми се струва, че е логически противоречиво, неубедително, и предполага, че може би не сте запозната с творчеството на някои по-сериозни автори.