Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2013 г.)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БИТКАТА ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1993. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.006. Роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Forward the Foundation, Iasaac ASIMOV]. Предговор: Последният дворец на Свети Айзък, Александър КАРАПАНЧЕВ — с.6–9. Съдържа също: Нашата Азимовиада, Александър КАРАПАНЧЕВ [библиографска справка за издаваните на бългаски творби на автора] — n.429-430. Художник: Пламен АВРАМОВ; Камо (портрет на автора). Печат: ДФ „Балкан прес“, София. Формат: 58×84/16. Печатни коли: 27. Офс. изд. Тираж: 12 000. Страници: 432. Цена: 45.00 лв. ISBN: 954-570-010-6.

История

  1. — Добавяне

Андроидите от повестта „Сребърните яйцеглави“ на Фриц Лейбър използват една твърде симптоматична фраза: „Кълна се в Свети Айзък!“ Така и самите творци на фантастика, и техните разнолики герои отдават почести на Айзък Азимов, който като никой друг американец е направил необикновено много за прославата на жанра и за утвърждаването на роботската тема в него. Разбира се, значението на този майстор съвсем не се изчерпва с постулираните Три закона на роботиката (терминът „роботика“ също е негова рожба!) и с безкрайните превъплъщения на любимите му изкуствени човеци.

Пред мен е оригиналното издание на романа „Битката за фондацията“. Голям формат почти като на енциклопедия, суперобложка с релефни букви в старо злато и виолетово, отлично полиграфическо изпълнение на целия солиден том. Най-отгоре на корицата стои надписът: „Последното приключение в най-великата за всички времена епопея на научната фантастика.“ Романът започва с пълен списък на фантастичните книги от Айзък Азимов, който за период от 43 години е издал 74 заглавия (дузина от тях са написани в съавторство с жена му Джанет или с Робърт Силвърбърг). Българският читател познава немалка част от това дело[1], знае доста за биографията на неговия автор и затуй няма да предъвкваме отдавна известни факти и оценки.

Книгата, която държите сега, е публикувана най-напред в САЩ през април 1993 година (по случай първата годишнина от смъртта на самия Азимов) и хронологически застава под №1 в знаменития епос за Фондацията и Империята. №1, защото тук Свети Айзък наистина е дал впечатляваща картина на всичките перипетии по развитието на науката психоистория и е превърнал нейния баща Хари Селдън от митичен в реален герой Така хеликонският математик Селдън (забележете, че Хеликон не е само планета от Галактическата империя, а и според древните гърци — седалище на бог Аполон и музите) израства пред нас в целия си ръст на удивителен човек, учен и борец за бъдещето на хомо сапиенсите. Той се превръща в един от най-плътните и най-интересни образи въобще във фантастиката, на който достойно партнират жена му Дорс, синът му Рейч, внучката Уонда и още редица пълнокръвни персонажи. Да, този път Азимов е успял доста хармонично да съчетае глобалния размах на идеите и енциклопедичната си ерудиция с жива, ярка обрисовка на човешката психология. То се знае, и сега има роботи (хайде да не издавам кои са те), „новинки“ от областта на научно-техническите изобретения, императорски апетити и прочие, но не това е най-важното.

(И понеже фантастът с най-пищните бакенбарди — кога удачно, кога не съвсем — обича да използва скобите, нека пак последваме неговия пример, за да вметнем някои биографични щрихи. Мистър Айзък Азимов е бил върл домосед, здраво заседнал в просторния си апартамент на 33-ия етаж в Ню Йорк. Той е носител на 14 почетни научни титли и всичките ги е получил у дома си, а от множество други просто се е отказал, защото е трябвало… да прекоси океана.

Тоя „всеяден“ популяризатор на науката с докторат по биохимия е постигнал стъписващата — направо стенографска! — скорост на писане от 90 думи в минута и сам се е хвалил, че никой освен него не е създал толкова много книги на тъй различни теми. На старини Азимов не загубва чувството си за хумор, заявявайки в едно есе, че „с всяка изминала година става все по-красив“. Тук му е мястото да подчертаем, че в Хари Селдън маестрото е вложил немалко автобиографични нюанси и, ако щете, съкровени послания към днешните и бъдещите читатели.)

„Битката за фондацията“… Може би ще разочаровам част от публиката, като кажа, че в този роман не се размахват бицепси както на Конан варварина, не се кръстосват лазерни залпове, нито ръмжат гигантски суперзвездолети. Не, битката в случая е чисто интелектуална — сражение на характери, умове, идеи. И навярно това е сред най-големите достойнства на книгата, която се откроява като върхово постижение в творчеството на Азимов. Борбата се води в името на бъдната човешка цивилизация и тука изгарят личните пристрастия, домашното спокойствие, разните житейски благинки…

Но щом говорим за качествата на предлагания роман, нека посветим няколко думи и на литературното майсторство на автора. Несъмнено то е налице, обаче с едно уточнение — превесът е на страната на познавателния енциклопедизъм, на полета на въображението, на сюжета и портретната галерия на героите, а не на високия белетристичен стил. Да, нямам намерение да прибавям нови златни прашинки към Азимовия ореол, и бездруго пораздут от критиката и рекламата. При тоя писател липсва пълно покритие между визията и езика, на който тя се защитава. Впрочем подобна всеобхватна хармония е твърде рядка; бих казал, че я има у единици богоизбрани: Хърбърт Уелс и братя Стругацки, Лем и Рей Бредбъри… Ала какво повече можем да очакваме от задъхания Стенограф на Техни величества Фантастиката и Научната популяризация? Нали Азимов официално си е признавал, че скъпият му редактор Марк Хърст работи над ръкописите му по-дълго, отколкото той самият?

Всичко споделено дотук не ми пречи да смятам, че прочутият фантаст е наистина Свети Айзък в съвременната световна SF. Но нека оставим времето само̀ да отсява бисерите си, а пък ние да си припомним мисълта на Чехов, че романът — това е цял дворец, където читателят трябвa да се чувства свободно. Американският майстор ни е дал достатъчно свобода и в множеството зали на неговата последна рожба ние можем да ядем и да пием, да намерим приятели и врагове, да обогатим познанията и сърцето си, да пътуваме, да намятаме императорска мантия или зелен градинарски плащ. И най-ценното: да се зареждаме с жизнена енергия, която извира от истинските творби на изкуството.

Накрая нещо за новите „дрехи“ на издателска та поредица „Аргус“. Избрахме по-големия формат не просто за да продаваме повече хартия на любителите на жанра, а за да им поднесем по-добро полиграфическо изпълнение и да отворим вратичката за публикуване на по-обемисти книги. Що се отнася до библиотечното оформление, то действително е дело на неслучаен художник. Пламен Аврамов е влюбен в древните изкуства, митологиите, фантастиката и единствен у нас е носител на престижните награди за визуално въображение „Еврокон ’89“ и „Гравитон ’92“. Надяваме се, че сега ще се открояваме по-осезателно на книжния пазар и че читателите ще се радват не само на нестандартния ни външен вид, но и на качествения подбор на заглавията, внимателно „пресявани“ от многото очи на древногръцкия великан Аргус.

Александър Карапанчев

Бележки

[1] Виж библиографската справка в края на романа. — Бел.авт.

Край