Стюарт Уудс
Подозренията убиват (4)

4

Стоун се събуди от звъна на телефона.

Обърна се в леглото и погледна с полуотворено око към часовника. Едва минаваше десет. Понадигна се, колкото да се опре на лакът. Беше будувал до четири сутринта, заседналият в главата му образ на убитата Сюзан Бийн не му даваше мира. После неусетно се беше унесъл и проспал цялата сутрин. Вдигна слушалката на телефона.

— Ало.

— Дино е.

— Добро утро.

— Можа ли да поспиш?

— Малко. Откри ли нещо в кабинета на Сюзан?

— Там цареше идеален ред, също като в апартамента й. Никой не би могъл да твърди, че нещо липсва. Бруъм беше доста разстроен. Изглежда, че е бил твърде привързан към нея.

— Нещо по убийството?

— Нищо ново засега. Освен че единствено престъпникът е ползвал асансьора в сградата, тъй като никой от живеещите в блока не е излизал по това време.

— Макар че това не ни помага.

— Не. Няма нито отпечатъци, нито други улики.

— Той сигурно е бил здравата изпръскан с кръв — каза Стоун.

— Прав си, но патрулните не са засекли никого наблизо. Има обаче още нещо.

— Какво?

— Къде е Алма?

Алма беше секретарката на Стоун, работеше при него от самото начало на адвокатската му кариера, след като напусна полицията.

— Трябва да си е в офиса — отговори Стоун.

— Обади й се долу, без да прекъсваш връзката с мен — каза Дино.

Стоун натисна копчето за изчакване на телефона и набра вътрешния номер на Алма. Никой не отговори.

Той включи отново Дино:

— Не отговаря. Снощи писа до късно мой материал по делото, не изключвам да се е успала тази сутрин.

— Късно снощи, след полунощ, докато ние сме били в апартамента на Бийн, по алеята до вашия блок е била нападната жена. Според описанието възможно е да е била Алма. Ударена е по главата с нещо като чук.

Стоун стана от леглото.

— Къде се намира тя сега? В какво състояние е?

— В болницата „Ленъкс хил“, изглежда доста зле. Алма има ли роднини?

— Само една сестра — живее в Уестчестър — отговори Стоун.

— Жертвата няма никакви лични документи, но е с часовник „Картие“, прилича на този, който ти преди време подари на Алма.

— Веднага тръгвам към „Ленъкс хил“ — каза Стоун.

— Обади ми се, ако наистина е Алма — поръча Дино и затвори телефона.

Стоун се приготви набързо, даде изцапаните си с кръв дрехи на домашната прислужничка да ги занесе на химическо чистене, после взе такси до болницата „Ленъкс хил“ и застана пред гишето за информация.

— Аз съм Стоун Барингтън — каза на жената зад бюрото. — Тази сутрин ми се обадиха от полицията да проверя за една жена, чието описание отговаря на секретарката ми. Постъпила е снощи във вашата болница, с рана на главата.

— Моля да изчакате минутка — отвърна жената и проведе кратък разговор. — Сега ще слезе доктор Томпсън.

Моля, седнете и го изчакайте.

Стоун продължи да крачи нервно, докато докторът се появи след около пет минути. Ръкуваха се и Стоун каза:

— Бих искал да видя ранената жена с неизяснена самоличност, която е постъпила снощи при вас. Не е изключено да е моята секретарка Алма Ходжс.

— Опишете ми я — помоли докторът.

— Към 173 см на ръст и около 63 кг, петдесетгодишна, с леко посребрени черни коси. Беше облечена с раиран костюм.

Докторът кимна утвърдително.

— Прилича на нашата пациентка. Съжалявам много, но жената почина преди двадесет минути.

Краката на Стоун омекнаха.

— Раните й бяха жестоки — продължи докторът. — Била е ударена поне пет-шест пъти с тъп предмет, вероятно с чук. Полицията смяташе, че може би става дума за грабеж, защото не са намерили до нея нито ръчна чанта, нито лични документи.

— Бих искал да я видя — каза Стоун.

— Ще ви заведа долу — отвърна докторът.

Слязоха с асансьора в сутерена и докторът го поведе към моргата. Извадиха от хладилната камера носилката с трупа и отгърнаха покривалото.

Много спокойно лице, помисли си Стоун, направо е красива. Беше доволен, че не му се налага да оглежда премазаната задна част на главата й.

— Да, това е Алма Ходжс — каза и кимна утвърдително с глава.

— Има ли роднини? — попита докторът.

— Има сестра. Ще говоря с нея и после ще се погрижа да уредя формалностите.

— Следобед ще направим аутопсията. Предполагам, че утре рано сутринта вече ще можете да вземете тялото.

Стоун благодари на доктора и напусна болницата. Върна се вкъщи с такси и слезе в офиса си. На бюрото на Алма цареше пълен ред. Към напечатания предната вечер материал беше прикрепена бележка „До утре“.

Стоун тежко се отпусна на стола до бюрото, извади телефония указател на Алма и откри номера на сестра й. Възможно най-внимателно й съобщи неочакваната тежка вест и предложи услугите си да се погрижи за формалностите. Жената му благодари, но каза, че зет й работи в погребално бюро и ще го помоли да се заеме с уреждането на погребението. Стоун поднесе дълбоките си съболезнования, и подчерта, че Алма е била винаги много лоялна, че високо я цени, че много ще му липсва.

Когато постави слушалката, Стоун се усети напълно изтощен от този тежък разговор. Миг след това телефонът иззвъня.

— Стоун Барингтън — вдигна слушалката той.

— Добро утро, Стоун, Франк Мадокс те безпокои — произнесе мъжки глас. Мадокс беше адвокатът на застрахователната компания, срещу която Стоун водеше делото.

— Кажи, Франк.

— Упълномощен съм от моя клиент да предложа половин милион долара обезщетение на клиентката ти.

— Неприемливо предложение — каза Стоун, който вече си беше избрал стратегия на поведение, в случай на предложение от тяхна страна. — Аз съм готов за процеса. — „Всъщност нямам абсолютно никаква готовност за това“ — помисли си Стоун. — Ще предам предложението на клиентката ми, заедно с настойчивата ми молба да не го приема.

Мадокс въздъхна тежко.

— Какво би ви задоволило, Стоун? Кажи ми някаква приемлива за вас сума, ще я съобщя на моя клиент.

— Ще ви струва един милион долара, плюс триста хиляди за адвокатски хонорар. Това е сметката, Франк.

Не си прави труда да ми предлагаш нещо компромисно, ще се видим утре в съда.

— Почакай малко, Стоун, не затваряй — каза Мадокс и превключи линията.

Стоун зачака, очевидно Франк разговаряше с клиента си.

— Разбрахме се — дочу след малко гласа на адвоката в слушалката.

— Държа да получа чек от вас до края на работното време днес — каза Стоун. — Докато парите не бъдат преведени, няма да отменям утрешното съдебно заседание.

— Мисля, че мога да го уредя — съгласи се Мадокс. — Ще ти изпратят чека в офиса днес следобед.

— Изпрати го на Бил Егърс от „Удман и Уелд“ — рече Стоун, — защото ще отсъствам днес, а и секретарката ми няма да я има в офиса.

— Добре, ще приложа всички необходими документи — приключи разговора Мадокс и затвори.

Стоун се обади в „Удман и Уелд“ и помоли да го свържат с Бил Егърс — неговия партньор.

— Бил Егърс слуша.

— Здравей, Бил, Стоун се обажда.

— Добро утро, Стоун. Ще ходиш ли на делото утре?

— Не, те току-що приеха да изплатят един милион обезщетение плюс моя хонорар. Ще изпратят чека до теб днес следобед. Бъди така добър да уведомиш клиентката за постигнатото споразумение. Бих й се обадил лично, но днешният ден ми е направо кошмарен.

— Разбира се, ще й се обадя. Това е страхотно споразумение! Какво се случило при теб?

— Снощи, след работа, Алма е била нападната на улицата. Починала е тази сутрин.

— О, Господи! Много съжалявам, Стоун, зная, че бяхте много близки с нея.

— Така е. Потресен съм. Мисля да изключа телефоните тук и да се махна.

— Точно така, направи го. Искаш ли да ти намеря човек, за да ти върши секретарската работа? Мога да говоря с началника на нашия личен състав.

— Благодаря ти, ще ти бъда задължен — съгласи се Стоун. — Но не я изпращай тук днес.

— Добре. Още веднъж — много съжалявам, Стоун. Приемай нещата по-спокойно.

— Благодаря ти, Бил — каза Стоун и затвори телефона. Вместо да бъде окрилен от постигнатото споразумение, той се усещаше силно потиснат. За дванадесет часа бяха убити две негови познати, на едната от които държеше особено много. Придърпа телефонния секретар и записа ново съобщение: „Аз съм Стоун Барингтън. Днес няма да бъда в офиса. Ако ми оставите съобщение, ще ви се обадя утре.“

Изкачи се с тежка стъпка до жилището си, изключи телефоните и рухна изнемощял на леглото.