Живко Лазаров
На Мимо

Дълъг път те води в твоя ден.

Началото, там в детството блещука,

където по житейското трасе,

ти и брат ти търсехте сполука.

Почти лишени от бащина опека

и липсата на майчин скут,

единствено в приятелската чета,

намирахте домашния уют.

А щастието, чакаше далече…

След години, на руската земя,

навлякъл ставрополско елече,

в усмихнат ден те срещна любовта.

Далечно минало, а може би е вчера?!

Градеше с вяра своята съдба,

обичан от своята хетера,

подкрепян от приятелска ръка.

Шейсет темела съгради до тука.

Построи живот отважен.

Мечтите ти се претвориха във внука.

Успя приятелю, право да си кажем!

 

Мимо, вгледай се в годините!

Там няма от какво да се срамуваш.

Един добър човек от там ни кима.

Един добър човек и днес празнува.

27 април 2013 г., София