Живко Лазаров
На непознатия, който се самоуби на 36 години заради мизерията

Крещя! Крещи! Крещете!

Че ни разцепиха душите, като диня

и грабнаха мечтите от ръцете ни.

С лъжи напиха ни, наместо вино.

Сърцата ни поръсиха с отрова.

Изправиха народ срещу народа.

Разлюляха разноцветна злоба,

измамиха и просяка, и сноба.

Патрициите „мъдро“ увещават,

в една безконечна латернада

„От хубаво по хубаво ще става!

Сега търпете, утре ще сте в Рая!“

Ешафодът зъби се очакващ.

На плебея делника се свлече.

Животът му проскърца и се смачка.

Затова крещя! Крещи! Крещете!

Август 2012