Живко Лазаров
Спомен край шосето

По обяд автомобилите-хали,

по шосето се надбягват с вятъра.

Слънцето пещите запали.

Спрях да изстине радиатора.

 

Защо сърцето ми лудо бие?

От зноя ли, или от спомен стар?

Там зад завоя, трябва да се крие,

към селото пътечка, край шавар.

 

Отдавна тука всичко е изсъхнало.

Навсякъде покрито е с къпини.

Старата липа е с клони скършени.

Колко ли минаха години?

 

Там след мостчето е къщата позната.

Под ореха е старата чешма.

Спомням си, че малко по-нататък,

е стълбището с каменна резба.

 

Ето я верандата с кашпите.

Начупени от времето висят.

Удушени с тръни са лехите,

а пейката замряла е до тях.

 

Като вихрушка, споменът нахлува.

Лехите са със цъфнали цветя.

На пейката с момиче се целуваме.

Моят първи опит в любовта.

 

Къде си днес, моя Жулиета?

Помниш ли, верния Ромео

и дървото със изрязаната клетва?

Запази ли спомена за нея?

 

Нещо рязко стисна ме в гърдите.

Без хапчета съм тръгнал, за беда.

И закуцуках бавно към колите,

а на дървото, остана любовта.

Май 2011 г.