Живко Лазаров
Късна есен

Неспокоен скачам от леглото.

Вятърът беснее на балкона.

Старата череша тежко охка,

смъртно пукат и се чупят клони.

Мълнии простора вещо шият,

със изгарящ и ужасен оверлог.

Уплашени кучетата вият,

а тъмнината души като смок.

С бурята препуска есента.

Червено-жълта, страшна и красива.

Затварям вратата на балкона.

Надникнала е бурята във стаята.

Лежи безпомощен на пода лампиона,

листа разхвърляни с пепел от цигарите.

Потръпвам от хладната завивка.

И обличам дебелата пижама.

Будилника престанал е да тика

навивам го, че ще ставам рано.

 

А навън, лудее есента.

Мощен дъжд стреля по тополите.

Града заспал, пропусна, не видя,

как снега се втурна към балконите.