Живко Лазаров
Пролетна София

Неусетно влиза пролетта.

Съблича белите премени на дърветата.

Пречиства ги със дъжд и аромат.

София събужда се напрегната.

Все още сънени, по улиците хората,

притичват под дъжда и търсят спирките.

Коли, трамваи, автобуси спорят,

кой пръв да мине и надуват свирките.

Висулките под стрехите закапаха.

На Витоша прошарва се Копитото.

Отстъпва зимата. Пролетта на прага е.

Пристига свежа, млада и усмихната.

Хората, забързани, угрижени,

отрупани с проблемите на делника,

пропускат чудото да видят,

а с него как се ражда и надеждата.

Наперените гълъби под стрехите,

гугукайки омайват гълъбици.

Така внезапно с пролетните трепети

се ражда любовта неповторима.