Живко Лазаров
Господи, колко я обичам…

Господи, колко я обичам!

Викът ми прониза небето.

А там прелетни птици прелитат

и разбиращо махат с крилете.

 

Господи, колко я обичам!

Викът ми събуди полето.

От дупки муцунки надничат,

главички поклащайки леко.

 

Господи, колко я обичам!

Викът ми понесе реката.

Надолу водите се стичат

и бързо отнасят мълвата.

 

Господи, колко я обичам!

Поемат викът ми върхари.

А ехото в тях се засича и

„обичам“, „обичам“ повтаря.