Живко Лазаров
Есенно очакване

Облаци рисуват смесено,

причудливи фигури и шарки.

Гледам към морето есенно,

където спорят нещо чайките.

Грабват слънцето ядосани вълни.

Режещо съмнение прескача.

Тиха болка почва да пълзи.

Ела Любов! Ти знаеш, че те чакам!

Смрачава се, а болката напира.

Виновни в мрака, крият се скалите.

Една светкавица през облаците снима,

как страшно се надигнаха вълните.

Фучи морето. Сякаш чувам глас:

„Не чакай! Няма смисъл! Тя замина“.