Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Хоро

Весели приказки, разкази и стихове за деца

 

Подбрал: Петър Димитров-Рудар

Редактор: Христиана Василева

Художествен редактор: Петър Василев

Технически редактор: Жак Битев

Коректор: Райна Иванова

 

Дадена за печат на 11.XI.1953 г.

Поръчка №427. Тираж 5000. Формат 1/16 от 70/100

Печатни коли 10 и ¼

 

Издателство „Народна младеж“ — ул. „Леге“ 15

Държавна печатница „Тодор Димитров“ — Дондуков 48, София

Пор. 5521

История

  1. — Добавяне

Недейте, другари, се смя на момчето, че тъй му е дълго вратлето. Обичаше то да преписва и ясно: затуй му вратлето порасна.

Задача ли нещо във клас се решава, по български нещо ли пишат — момченцето хитро на своя чин шава, момченцето хитро въздиша.

Учителят гледа навън, а момчето напред си протяга вратлето — наднича през два чина в чужда тетрадка, преписва момчето от Радка.

А Радка, разбира се, всичко си знае, добре си уроците учи. На място поставя тире, запетая, затуй тя петица получи. Задачите също добре си решава — пет и за тях получава…

А вчера момчето цял ден се пързаля, цял ден във снега се търкаля. Когато изгряха звезди на небето, тогава прибра се момчето. Затуй не си знае задачите днеска, затуй пак разтърсва го треска. Затуй по чина то върти се, въздиша:

— Ще мога ли пак да препиша?

И ето, далеч си протяга вратлето, наднича във чужда тетрадка, но надали днес ще препише момчето — тетрадката крие си Радка.

Тогава момчето се малко изправя, в тетрадката гледа на Сия, но Сия ръка върху нея поставя и тя си тетрадката крие…

Поти се горкото момченце, въздиша:

— Ох, мамичко, как ще препиша?

Но все пак момчето не губи надежда, то смело към Влади поглежда и казва му:

— Дай си тетрадката тука, че иначе, виж ми юмрука!

И Влади му дава тетрадката своя — страхува се Влади от боя!

Но… не можа да препише момчето. Учителят мигом го зърна. С два пръста го пипна тогаз за ушето — към целия клас го обърна:

— На̀, ето го, вижте го вий преписвача на новите класни задачи!…

Затуй че с момчето така днес се случи, горкичкото двойка получи.

А после съвета на нашата чета хубаво смъмри момчето. И днеска то тука пред вас обещава, тържествена клетва ви дава: че няма, другари, ни ред да препише, че сам своите класни ще пише…

Затуй вий недейте се смя на момчето, че тъй му е дълго вратлето. Обичаше то да преписва и ясно: затуй му вратлето порасна!

Край