Ран Босилек
Чудна свирка

Живял в село богаташ скъперник. Измъчвал той своите ратаи. Работели и денем, и нощем. От добитък по-лошо ги хранел. Карал им се, грозно ги ругаел. Изпъждал ги, преди да дослужат. Заплата им никога не плащал.

И бедните селяни измъчвал. Уж с пари ги в нужда подпомагал, а накрая нивите им вземал.

Цяло село пъшкало от него. Но кой можел нещо да му стори? Бояли се селяните клети. Богат бил той, силен и злосторен.

В това село млад козар живеел. Девет годин от село се губил. Труд се трудил и се учил на свирка да свири.

Девет годин от село се губил, девет пари в село не донесъл. Но си дошъл с една чудна свирка. Щом я вземе и щом я надуе, всичко живо скача, та се къса. Чудна свирка! По-чуден козарят! Само той умеел тъй да свири.

Една сутрин козарят се дигнал — сам намерил селския грабител.

— Какво искаш? — тоя го попитал.

— Дойдох при теб, козар да ти стана. Шест месеца ще паса козите. През туй време, ако ме харесаш, още шест съм готов да ти служа.

— За заплата какво ще ми искаш?

— Ще ми платиш, както ти си плащаш.

— Така може — рекъл господарят. — Още днеска подкарай козите! Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората. Да ги поиш на извори бистри. После слушай какво ще ти кажа! Надувал си някаква пищялка. С нея няма никога да свириш! Който свири, лесно огладнява. А у мене хлябът е със мярка!

— Както искаш, така ще направя! — отговорил момъкът смирено и подкарал козите в гората. Насякъл им бръстина доволно. Напоил ги на извори бистри. Цял ден пасли. Надвечер ги върнал.

Щом го видял, господарят викнал:

— Козите са гладни-прегладнели! Лежал си ми цял ден из гората. Закарай ги да ги доят вътре, а ти ела, че копан те чака. Днес си лежал, нощес ще копаеш!

— Ама чакай… — започнал козарят.

— Няма чакай! Мотиката хващай! — прекъснал го вбесен господарят. — Утре заран, за да отпочинеш, ще полееш отсреща бостана!

Нямало що — цяла нощ козарят копал, плевил, зеленчук поливал.

На сутринта козите изкарал. Насякъл им бръстина в гората. Напоил ги на извори бистри. И пак руп-руп — зарупали клонки.

Забелязал в туй време козарят, че в трънака някой се потулял. Повгледал се — познал господаря. Разбрал защо е дошъл в гората.

— Дойде време за обща отплата!

Така рекъл доволен козарят, па извадил чудната си свирка. И надул я. Ех, като засвирил!

Заскачали до една козите. Друс-друс, друс-друс — скачал господарят. Изподрал се в шипоците гъсти.

— Чакай, момко! Спри да си почина!

— Няма „чакай“! Утре ще почиваш!

И все свирил, не спирал козарят.

А в трънака скачал господарят.

Пристигнала от къщи жена му — да разбере защо се не връща.

Свирня слуша. Козите играят. А в трънака мъжът й подскача.

— Спри, козарю! — рекла да извика.

Но сама тя почнала да скача: друс-друс, друс-друс!

Свирката не спира.

Синът дошъл майка си да дири.

Гледа синът — козарят си свири, по свирнята козите играят. Сред трънака баща му подскача. По-нататък и майка му тропа.

— Спри, козарю! Чакайте, бре хора!

Ала още рекъл не дорекъл, без да иска, сам той заподскачал: друс-друс, друс-друс!

Свирката не спира.

Цял ден свирил козарят в гората. Господарят сред трънака скачал. И жена му, и синът му тропат.

Към селото потеглил свирачът, а след него рипали козите. След козите господарят скачал, а след него тропала жена му, а след нея и синът подскачал. Кой ги видял, тръгвал с тях и тропал.

Насред село се запрял свирачът. Събрало се мало и голямо.

А свирката свири и говори:

„Вижте всички тоя душевадец!

Погледнете тоя трудоядец!

Който има от него да взема,

когото е обидил, ограбил,

когото е мамил и потискал —

да излезе сметка да му иска!“

Цяло село излязло насреща. Провикнал се тогава козарят:

— Погледнете каква сме дружина! Как сме могли тъй да се оставим, тоя шишко труда ни да граби? Който има от него да взема, още сега ще си го получи. Комуто е нивата заграбил, още утре назад ще я върне! Ако все пак по крив път пристъпи, свирката е готова да свирне!

До сутринта плащал господарят. Отнели му крадените ниви.

Отдъхнало мало и голямо.

За дружен труд засвирил козарят със своята чудодейна свирка. Като братя работели всички. Заживяло селото честито.