Цанко Церковски
Заю кум

Зая Бая кум каниха,

кум каниха, кум молиха

през планина във равнина.

Прави, струва — да върви:

Кума Лиса да венчава,

мъжка рожба да кръщава.

 

Трепом трепна Заю Баю,

трепом трепна, скоком скокна,

кожуха си гладко сглади,

ръкавички на ръчички,

на краченца чифт чепички,

конте също на лице,

със бастунче във ръце.

 

Тръгна Заю през горица,

срещна Жаба Кекерица;

глава кима, Жаби дума:

— Тръгвай, Жабо, не бави се:

кум ме кани Кума Лиса —

да венчавам, да кръщавам;

тръгвай скоро, ако щеш,

сладка гозба да ядеш.

 

Трепом трепна Кекерица,

трепом трепна, скоком скокна,

гладко лице гладко сглади,

очиленца на оченца,

ръкавички на ръчички,

чифт чепички на краченца,

със чадърче — раз, два, три! —

бързо тръгна да върви.

 

Крачна Заю, Жаба скокна —

ей насреща им изскокна

Таралежко Бодлодрешко.

Заю кима, Тарлю дума:

— Тръгвай, Тарльо, не бави се:

кум ме кани Кума Лиса —

да венчавам, да кръщавам;

тръгвай бързо, ако щеш,

сладка гозба да ядеш.

 

Трепом трепна Таралежко,

трепом трепна, скоком скокна,

бели зъби бързо сглади,

ежовина на гърбина,

бодил-шапка на главина;

взе бастунче — раз, два, три! —

бързо тръгна да върви.

 

Крачки десет не сториха,

вси се чудом почудиха:

Коритана през поляна

пряко иде срещу тях.

Заю кимна, па й дума:

— Коритано, не бави се:

кум ме кани Кума Лиса —

да венчавам, да кръщавам;

тръгвай бързо, ако щеш,

сладка гозба да ядеш.

 

Трепом трепна Коритана,

кръшна право през поляна,

натъкми се, нагласи се —

чудно блесна костен щит;

ръкавички на ръчички,

на крака й чифт чепички,

на глава й шлем превит;

взе бастунче — раз, два, три! —

бързо тръгна да върви.

 

Върви Заю през поляна,

върви, крачи той напред,

а след него в чуден ред

Жаба, Тарлю, Коритана —

лица бели, засветлели,

също слънце във ранина;

ръкавички на ръчички,

на краченца чифт чепички

и бастунче отстрани;

вървят бързо — раз, два, три!…

Кума Лисо, де си ти?

 

Ей ги вече уморени

там на горските поляни

те се спряха изведнаж:

размишляват, разкрояват

какво Лиса да даряват,

как да й се отсрамят.

Заю бързо се досеща:

— Чуйте! — викна им насреща. —

Хайде хор да устроим.

С песни ний да упоим

Кума Лиса, да познае

кого викат Заю Баю.

Още Заю не изрекъл —

Тарлю уста си отвори,

очи Жаба ококори,

Коритана тихо хвана

да приглася: „Тра-ла-ла!“

А пък Заю отстрана

хора чуден управлява,

глас извива, тон им дава,

ръце маха и се смей:

— Кума Лиса да живей!…

Пяха всички, пяха мило.

Все се живо удивило.

Заю махна със ръка:

 

— Чувай, Жабо Кекерано,

чувай, Тарльо, Коритано,

чуйте що ще да река:

— Чудо ще е преголямо

там на сватбата богата,

ако някой ни надпей,

но сакати сме в краката;

ако Лиса ни покани,

кой хорцето ще подхване,

кой ще танец да играй?

Всички дружно се изсмяха,

всички крака размотаха,

кръшно хорце свиха в час.

Скача Жаба Кекерана,

скача Тарлю, Коритана,

скача Заю във захлас —

лъскат лъскави чепички,

ръкавички на ръчички…

— И ха, а-ха! — вред ехти. —

Кума Лисо, де си ти?

Скачат, викат дружно всички,

но внезапно зафучава

нещо страшно в небесата:

сви се орел към земята,

сви се, иде, приближава…

— Тарльо, дръж се! Жабо, беж!

Скокна Жаба — хайде в гьола,

Тарлю търти къмто дола,

Коритана там остана,

Заю в орлови нокте

към небето полете…