Чичо Стоян
С много занаяти

Надалеко от гората,

под върба, досам реката,

хитрата ни Кума Лиса

със Котана се здрависа:

— Добър ден ти, кумашинке!

— Дал ти бог добро, роднинке!

— Гледам как си се сконтила,

как лицето си измила,

сякаш готвиш се за булка!

Стъпваш — също невестулка!

Котката в ответ измяка:

— Пазя се от прахоляка!

А вий как сте у дома си,

как са малките кумички?

— Здрави, живи ми са всички —

с радост Кума Лиса рече —

и школувам си ги вече.

Затова държа ги строго.

Вярвам, знаеш, че са много

наште ловки занаяти —

с най-изтънчени похвати!

И затуй започнах рано.

Но кажи ми, Котарано,

моля те като сестрица,

щом си толкова чистница,

колко занаяти знаеш?

— Аз ли, мила ми кумичке?

Аз научих сал едничко,

при това най-просто нещо,

но владея си го вещо.

А пък то е: щом усетя,

че ме наближават псета,

да се качвам на дръвчета.

— Ех, че проста си остала —

рече Лиса, — аз те жаля!

Не мисли, че ти се хваля:

сто са мойте занаяти

с най-изтънчени похвати!

И да знаеш сал какви са!

Можеш ли ми помириса

отдалеч кокошки тлъсти

и да дебнеш ги на пръсти?

Пък опашката ми бърже

всяко куче ще излъже,

косъм да ми не отрони,

само вятъра да гони! —

Но… към наште героини

из съседните градини

се зададе млада хрътка…

Маца — хоп!… и на елхата,

а лисицата горката

със стоте си занаята

взе насам-натам да врътка

пред настръхналата хрътка

и на Маца пред очите

изпариха се хвалбите…

След два дена, на пазаря —

кожата й в кожухаря!