Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2010)

Издание:

Разкази за деца от български писатели

Антология

 

Съставители: Иван Остриков, Камен Калчев, Кръстьо Станишев, Николай Янков

Редактор: Любен Петков

Художник: Асен Старейшински

Художествен редактор: Кирил Гогов

Технически редактор: Лиляна Диева

Коректор: Паунка Камбурова

 

Формат 16/70/100; тираж 53 113 екз.; печатни коли 39; издателски коли 50,54; уик 30,80; л.г. VII/65б; изд. №5645; поръчка №172/1981 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 29.V.1981 г.; излиза от печат на 5.XI.1981 година; цена подвързия: 3,64 лв.; цена брошура: 3,04 лв.

Код 25 9537375638/6527-22-81

 

Издателство „Български писател“, София, 1981

Набор и печат — ДП „Балкан“, София

Подвързия — ДП „Георги Димитров“, София


Стара истина е, че да се пише за деца е малко по-трудно, отколкото за възрастни. Казал го е един мъдрец. Повторили са го много други след него. Перифразираме го и ние сега с дълбокото убеждение, че детската литература наистина е много трудно, сложно и отговорно дело, което изисква голям талант, специална нагласа, рядко призвание.

Когато говорим обаче, че за деца е по-трудно да се пише, отколкото за възрастни, в никой случай не искаме да подценим голямата литература, адресирана до големия читател; нито пък се опитваме да оправдаем някои слаби произведения, каквито се срещат за съжаление твърде често в океана на детската литература. Не! В никой случай! Нещо повече, от дългогодишен опит и наблюдение виждаме как тия две литератури: за деца и за възрастни, се сливат или, с други думи, стават любими четива на много хора, независимо от възрастта им; независимо от това за кого са били предназначени. Получава се така, че днес много крупни художествени творби на световната класика, като „Робинзон Крузо“, „Пътешествието на Гъливер в страната на джуджетата и на великаните“, „Том Сойер“, „Чичо Томовата колиба“, „Дейвид Коперфийлд“, „Оливер Туист“ и много, много други са писани за възрастни читатели, предназначени са били не за детска, а за съвсем друга аудитория. И ето че след много години тези велики произведения на световната класика (дори и не адаптирани) стават любими четива на милиони юноши и девойки. Заличава се, с други думи, границата между литературата за възрастни и литературата за деца.

Какво значи това? Не сме ли сбъркали, като делим литературата за малки и за възрастни? Няма ли някаква грешка? Не сме ли поставили изкуствена граница между единия и другия литературен жанр?

Опитът и историята на литературата, особено през последните сто години, показват, че не сме сбъркали, не сме сгрешили, не сме поставили изкуствена граница между единия и другия вид литература. Да, има! И продължава да има, и то прекрасна, високохудожествена и вълнуваща литература, писана специално за деца и юноши; литература, чийто първоначален замисъл и художествено изпълнение е предназначено за младото подрастващо поколение, за децата и юношите, за учениците и пионерите. Нещо повече — дори и за тая възраст, — направена е известна диференциация, известно разпределение от гледна точка на педагогиката: четива за деца от първоначалните класове, за деца от средните класове и пр., и пр. Аз не знам дали е правилно подобно деление; дали е наложителна такава „диференциация“; такова надробяване на литературата! Склонен съм по-скоро да не го приема. Но това е отделен въпрос, отделен разговор. Важното е, че днес, във втората половина на двадесетия век, световната литература има вече своя богата, специализирана детска област във всички видове изкуства: и в литературата, и в киното, и в музиката, и т.н., и т.н. Това особено силно, ярко, на високо художествено равнище се прояви и разви в Съветския Съюз. Творчеството за деца там зае едно от централните места в съветското изкуство. То стана пример, водещо изкуство в целия свят. От него се учат и вдъхновяват много творци от много страни, където в миналото не е имало и помен от изкуство за деца.

Навлезли сме, тъй да се каже, във века на „тясната специализация“, на строгото разпределение на задачите и стойностите, на особен вид естетическа специфика, която иска да постави всеки творец на мястото му, всеки жанр в „кутийката му“… И трябва да признаем, колкото и неочаквано да е това „специализиране“, получиха се големи постижения и в литературата, и в другите изкуства. Произведения, които отдавна са влезли в златния фонд на световната класика, които се четат и гледат, слушат и възприемат с еднакво удоволствие и с еднаква радост от милиони читатели и зрители. Достатъчно е само да си припомним някои имена: Маршак, Чуковски, Джани Родари, Уолт Дисни, нашите Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Дора Габе и пр., и пр. имена и творби от всички видове изкуства. Получи се нещо обратно на това, което казахме в началото — този път произведенията, написани специално за младежка аудитория, стават любими и търсени произведения и от възрастните. Заличава се отново границата между адресантите, няма като че ли разлика между деца и юноши от една страна и възрастни читатели от друга.

Какво означава това?

То потвърждава още веднъж голямата истина, че великото изкуство няма граници, няма специфична аудитория, няма специални консуматори. То е понятно и достъпно за всички, защото е вечно. Особеността, за която става дума, се крие само в това: кой как възприема изкуството; как ще бъде прочетено и изтълкувано то. Младата възраст ще прочете по един начин „Под игото“, докато възрастният читател ще открие и намери други красоти в това класическо произведение. Но и едните, и другите, независимо от възприятието и естетическата наслада, ще достигнат до една и съща истина, истината на творбата, нейният дълбоко хуманен, народен патос; нейната оптимистична, революционна сила; нейното родолюбив и безграничен, благороден патриотизъм.

Ето в това се корени, според мене, единството и различието между тези два жанра, предназначени за деца и за възрастни. ОБЩОТО е във високото майсторство. РАЗЛИЧНОТО — във възприятието на съдържанието. Всяка възраст си има свой ПРОЧИТ, свое ВЪЗПРИЯТИЕ, свое ВРЕМЕ. Важното е произведението да бъде завладяващо; да бъде истинска творба на човешкия гений. Другото е второстепенен въпрос.

Такива мисли ни вълнуваха и занимаваха, когато се заехме да съставим тази Антология. Дълго се колебахме какъв да бъде обсегът на предлаганите разкази и автори; откъде да започнем и докъде да стигнем. Защото има автори, особено от класиката, които почти не са писали специално за деца, макар техните творби, както споменахме по-горе, отдавна да са станали любими четива на милиони млади читатели. Може ли тези автори, ярки представители на литературата ни, да липсват в подобна Антология? Няма ли тя да бъде обеднена и, най-важното, несправедливо окастрена, изсушена, лишена от най-хубавото, което притежава и което я извисява до световната класика? Безспорно не можеше така да постъпим. Щеше да бъде неправилно и несправедливо. И невярно. Щяхме, без да искаме, да осакатим богатата панорама на родната ни литература.

Затова прибягнахме до другия принцип, който е и най-верният, най-правилният. Ръководехме се произведенията да бъдат високохудожествени, независимо от това до какъв читател са били адресирани, когато са ги писали авторите им. Да бъдат пропити с великите идеи на хуманизма; да учат и култивират в младежката душа морала и добродетелите на социалистическото общество, което с усилени темпове и героичен труд изгражда социализма в нашата родина. Тези човешки добродетели сме търсили както в класиката, така и в съвременната ни литература. Защото те звучат със страстна развълнуваност в патриотизма и родолюбието на дядо Вазов и на Любен Каравелов; в гражданската тревога на Алеко Константинов и Антон Страшимиров; в реалистичната художествена проза на Елин Пелин и Йордан Йовков; в приглушените патриархални тонове на Т. Г. Влайков; в психологическите конфликти на Георги Райчев, в извисените, новаторски търсения на белетристиката ни от по-ново време, като започнем от вълшебните разкази и приказки на Ангел Каралийчев, минем през творчеството на такива автори като Георги Караславов, Илия Волен, Емилиян Станев, Калина Малина, Емил Коралов, Орлин Василев, Ст. Ц. Даскалов, Крум Григоров, Йордан Радичков и много други и стигнем до най-младите поколения, някои от които са посветили творчеството си изключително на литературата за деца и юноши.

В подбора и преценката на творбите, които са представени в тази Антология, ние сме се ръководили, както вече казах, от високия принцип на майсторството, в което естествено се включва и принципът на идейността, на морала и хуманизма. Но ние се ръководехме и от друг принцип — да бъде показана колкото се може по-широко и по-всестранно панорамата на цялата българска класическа и съвременна литература от последните сто години. Блазнехме се от мисълта да покажем богатството на нашата художествена, реалистична литература, нейното многообразие, хуманистичният й патос, безсмъртието й. И да докажем истината, че голямата литература е литература за всички възрасти. Майсторството е достъпно за всяко човешко око, за всяко сърце. То е вечно, както е вечен и животът.

Край