Сандра Браун
Индиго Плейс 22 (6)

Глава шеста

— Да… се омъжа? Да се омъжа за теб?

Той кимна веднъж.

— Да, да се омъжиш за мен.

— Но това е абсурдно!

— Защо?

— По милион причини! — Лора разпери широко ръце, сякаш да обхване всичките.

— Ние сме двама необвързани, напълно зрели хора. Обикновено това е достатъчно за двама души да се оженят.

Колкото и да изглеждаше разумно, предложението й се струваше толкова нелепо, че тя още стоеше онемяла. Той обаче бе въоръжен с цял арсенал от аргументи.

— Моля те, Лора, изслушай ме, преди да ми дадеш окончателен отговор — млъкна, за да събере мислите си.

За първи път Лора си го представи в ролята на делови мъж. В подобно настроение налагаше внимание.

— Въобще не се заблуждавам как ще ме приемат тук в Грегъри. Завърнах се в града, натъпкан с пари, но има много неща, които не могат да се купят с тях, както ти откровено ми заяви преди няколко дни — устните му се изкривиха в бегла усмивка. — Заминах от града като черна овца, като непрокопсаник. И така се е врязало името ми в паметта на всички. Ще минат години, преди това положение да се промени, ако въобще се случи.

Тя понечи да го прекъсне, но той вдигна и двете си ръце, за да я спре.

— Както навярно ти е известно, хич не ми пука какво мислят за мен, но за нищо на света няма да им позволя да се отнасят пренебрежително към Манди, само защото е моя дъщеря. Не мога да й гарантирам достойно място в обществото, но ти можеш. Ако Лора Нолан стане нейна доведена майка, Манди ще бъде добре дошла във всеки кръг. Ненавиждам тези клики, но те са част от живота в този град.

— Тогава защо не избра да живееш другаде?

Той й хвърли лукава усмивка и сви рамене.

— Тук е моят дом — улови ръцете й и ги стисна между дланите си. — Ако проникването в тези затворени групировки е единственият начин да осигуря на Манди прилично обществено положение, така и ще сторя. Не искам да я изолират от купоните, както постъпваха някога с мен.

Лора притежаваше достатъчно благоприличие и се засрами.

— Ако само това искаш, мога да ти помогна, като я представя…

Той категорично поклати глава.

— Дъщеря ми има нужда от майка, Лора. Аз не мога вечно да замествам и двамата родители. Никога не съм бил отличник, но не е трудно да се досетя за това. Тя се нуждае от женско влияние. И колкото по-голяма става, толкова по-важно ще бъде то за нея.

— Можеш да наемеш някого както преди.

Той отхвърли неубедителното й предложение с пренебрежително махване.

— Няма смисъл — взря се внимателно в нея. — Мислиш ли, че постепенно можеш да започнеш да я харесваш?

— Да харесвам Манди? Джеймс, та тя е прелестна. Разбира се, че ми харесва и съм сигурна, че след известно време ще я обикна до полуда. Но тук се преплитат много други неща.

— Като например?

Тя го изгледа с раздразнение.

— Например, че ние с теб нямаме нищо общо помежду си. Например, че ти можеш да се влюбиш в друга. Или пък аз.

Той се навъси.

— Не си влюбена в друг, нали?

— Не — влюбена съм в теб, помисли си. И ми се пръска сърцето, че ми предлагаш да сключим брак, сякаш е търговска сделка. — Просто нищо няма да излезе, това е.

— Запазването на Индиго Плейс номер двадесет и две не струва ли няколко жертви?

Едно на нула за тебе, каза си наум тя. Но още не беше готова да се съгласи.

— Искането да прекарам остатъка от живота си с теб едва ли може да се нарече няколко жертви.

Той подпря ръка на стената зад главата й и се наклони напред.

— Толкова ли съм ужасен?

Не. И точно в това бе въпросът. Примираше да й се закълне в неувяхваща любов и изпепеляваща страст, а той я уговаряше да се настани при тях като гувернантка, като управителка с препоръки в обществото. Искаше от нея да стопи леда в отношението на града към него, а тя искаше да сгрява леглото му.

— От този брак ти ще се сдобиеш с майка за Манди и с общественото признание на фамилното ми име.

— А ти ще продължиш да се грижиш за Индиго Плейс. Пазарлъкът е съвсем честен, според мен. Ще хвърля достатъчно пари, за да изплатя останалите дългове на баща ти.

— Не съм курва, която можеш да купиш, Джеймс Пейдън.

На лицето му се изписа искрено разкаяние.

— Извинявай. Бях непростимо нетактичен. Не исках да кажа, че си за продан. Разбираш ли, Лора, аз, както и дъщеря ми, се нуждаем от твоята опека. В бизнеса ми провървя. Свикнах да играя твърдо с големите акули. Оправих речника си — поне през повечето време — и държането си на масата. Но още съм невежа, когато става дума за изтънчени обноски. Научи ме.

— Не мога да мисля — тя изстена и притисна слепоочията си с пръсти. — Всичко е толкова…

— Изненадващо? Знам. Поне за теб. Аз го умувам от дни.

— Дни! Защо не изчакаш няколко седмици, месеци?

— Нямам време — отвърна той и поклати глава. — Манди тръгва на детска градина от есента. Искам всичко да е уредено дотогава.

Лора изглеждаше отчаяна.

— Не знам защо изобщо говоря за това. Напълно е лишено от смисъл.

— Напротив. Кажи, да.

— В действителност ние сме си почти чужди.

— Познаваме се от години.

— Но без да сме били… били…

— Близки — изрече той думата, която толкова я затрудняваше.

— Да — тя наведе глава, докато брадичката й едва не се опря в гърдите. — Уговорката просто споразумение ли ще бъде или ще очакваш от мен да ти бъда истинска съпруга? — Сърцето й блъскаше лудо и до болка в гърдите й.

Той подпря брадичката й с пръст, вдигна главата й и я бутна назад, докато погледът й се изравни с неговия.

— Да не би да мислиш, че ще се оженя, без да очаквам от спътницата си да дели леглото ми?

Устните й трепереха толкова силно, че тя не можа да отговори. Само поклати глава. Очите му се заковаха върху влажните й, развълнувани устни.

— Нямам търпение да те пъхна под себе си в леглото — прошепна дрезгаво. — И когато това стане, ще ти доставя най-голямото удоволствие, което си изпитвала, госпожице Лора — тя изстена тихо. — Кажи, да.

— Аз…

Той й лепна пламенна, страстна и кратка целувка на устните и се отдръпна.

— Не приемам отказ. Кажи, да.

Тогава я целуна по-настойчиво, леко триейки устни в нейните, докато ги разтвори. Дълбоката, упойваща целувка отне разсъдъка й. Тя се поддаде на повелята на устните му.

Не знаеше задръжки, целуваше я като че е последната жена на земята и наближава свършекът на света. Целуваше я с първична освободеност, сякаш за него не важат никакви обществени условности. Устните я смъдяха, когато най-сетне ги пусна.

— Е?

— Да.

— Кажи го.

— Да, ще… ще се омъжа за теб, Джеймс.

— Ще станеш Пейдън?

Тя кимна, устните й вече нетърпеливо се протягаха към неговите за нова целувка. Не остана разочарована. Ако преди това езикът му беше необуздан, сега се развилия като обезумял в устата й. Тя се разтопи под него, почувства се сякаш без кости, омекнала и по-женствена от всякога в живота си. Неговата мъжественост изискваше женственост от нея. Той я извличаше от всяка нейна пора.

Докато устата й охотно участваше в неистово чувствената целувка, той разкопча докрай блузата й.

Пъхна ръката си под нея на гърба и освободи сутиена й. Прокара длани отстрани по тялото й под разхлабената дреха и обви с шепи налетите й, топли гърди.

— Господи, откога умирам да го направя — прошепна той в ухото й с ръмжене. Разтворените му устни се плъзгаха надолу по шията й, докато ръцете му опипваха гърдите й. — Подлудяваш ме. До несвяст — той изстена, щом краищата на пръстите му докоснаха нежните връхчета.

Лора изхленчи от копнеж и срам, когато зърната й се втвърдиха под сладостния натиск. Люлката на нейната женственост беше топла, пулсираща и влажна. За първи път в живота си изпита желание да бъде обладана от мъж.

— Точно така, мила. Потананикай ми. Защото, когато проникна в теб, телата ни ще запеят. Обещавам ти — Джеймс леко подви колене и погали гърдите й с разтворените си устни. Ръцете му милваха задната част на бедрата й, раздалечи ги едва-едва и когато се изправи, неговата мъжественост се намести в меката, податлива вдлъбнатина.

— Джеймс! — Лора тръпнеше от вълнение, но се стъписа от потресаващото съприкосновение.

Страстта му мигновено се стопи и преля в нежност. Взе да я успокоява гальовно.

— Шшт, шшт — зарови пръсти в косата й и притисна устни към бузата й, дишайки тежко, докато и двамата възвърнаха равновесието си. — Не се тревожи. Не искам първото ни сливане да стане в хамбар. Искам легло. Брачно легло. С теб в него — той се отдръпна и внимателно загърди блузата й. — Имах жена, но само по договор. Обви лицето й с длани и се взря в него. — Ти ще бъдеш моята невеста.

 

 

Щом колелата се завъртяха, нищо не можеше да спре Джеймс, който притежаваше мощта на парен валяк. Очевидно бе обмислил женитбата им много по-издалече, отколкото признаваше. Иначе приготовленията нямаше да се задвижат с бързината на телеграфна лента.

Той позвъни на Лора по-късно същия следобед, за да й съобщи, че сватбата им ще се състои в събота в съдебната палата. Така й оставаше по-малко от седмица за подготовка.

Рано на другата сутрин в полукръглата алея пред къщата с громолене спря познат пикап. Още преди съпругът й Бо да успее да й подаде ръка, Гладис слезе и се втурна запъхтяна по стълбите към предната веранда, за да прегърне Лора, която наблюдаваше неочакваната им поява, зяпнала от изумление.

— О, толкова се радвам да ви видя — извика тя. — Но какво правите тук по никое време?

— Връщаме се на работа, ето какво — отвърна Гладис.

— Връщате се…

— Господин Пейдън ни нае отново и то съвсем навреме, надявам се — каза Гладис престорено сърдито. — Кой знае на какво прилича кухнята ми — тя измъкна престилка от огромната си ръчна чанта и я върза около пълната си талия.

— Бо, цял ден ли смяташ да висиш там и да се хилиш като опосум, или ще внесеш багажа в нашето крило и ще се заловиш да туриш двора в ред? Боже, боже, виж тая леха.

— Ела да влезем вътре, агънце — тя прегърна властно Лора през раменете. — Махни се от тая жега. Ще ти спретна закуска. Станала си на вейка. Бас държа, че не си яла като хората, откакто твоята Гладис си отиде.

С присъщия й навик да се разпорежда, Гладис отново се възцари като икономка. Когато зърна сълзи в очите на Лора, тя моментално се закахъри и притисна младата жена в яките си обятия.

— Не, няма нищо — увери я Лора. — Просто много се радвам, че двамата с Бо се върнахте при мен.

— Хайде, хайде, агънце, стига си плакала. Ние ще се грижим за теб, както обещахме на скъпия ти татко. А с тая Манди Пейдън ще имам друго мъниче за глезене. Напомня ми за теб, когато беше на нейните години.

Завръщането на Бъртънови освобождаваше Лора от отговорността да се занимава с домакинството. Лошото беше, че така й оставаше повече време, през което да си блъска главата над бъдещия брак с Джеймс Пейдън.

През следващите дни той бе обявен официално. Тя наистина щеше да се омъжи за него. Лора се бе надявала, че в светската хроника ще се появи само дискретно съобщение за предстоящата им женитба. Но излезе, че във вестника бе отпечатана подробна статия за тях. Тя бе описана като най-бляскавата всепризната южна красавица на грегърското общество, докато Джеймс бе представен като завърналия се неотразим герой, спечелил сърцето й.

Той се смя на прочувствения репортаж, спомняйки си времето, когато някой бе изпратил уводна статия за вандалщината в гимназията.

— Това беше, когато аз и част от приятелите ми в пристъп на пиянско въодушевление решихме, че топът на Конфедерацията пред съдебната палата би изглеждал по-добре, ако го боядисаме в розово.

— Наистина ли го направихте? — възкликна Лора и прихна при спомена за гражданското възмущение, надигнало се след въпросната случка. Седяха на верандата на Индиго Плейс върху плетената люлка. Манди беше с Гладис в кухнята, където й помагаше да омесят чаени курабийки. — Мълвеше се, че вие сте го сторили, но аз си мислех, че са само слухове.

— Използвахме постна боя — в гласа му прозвуча разкаяние, но после намигна на Лора по начин, който я накара да мисли, че пак би повторил лудорията си, стига да можеше.

— Ти си лошо момче.

— Вярно е — привлече я към себе си за сластна целувка. — И теб ще направя такава — обеща й той и гальовно изръмжа.

Точно от това се страхуваше. Откакто бе приела предложението му, той не пропускаше случай да я целуне или помилва. След всяка целувка тя тръпнеше от желание. И макар че усещането й беше приятно, то я изпълваше с опасения.

Наглед градът приемаше блудния син в лоното си, но Лора не се залъгваше с тази привидна промяна. В съзнанието на неговите граждани Джеймс завинаги щеше да си остане оня необуздан хлапак Пейдън. Сега, когато предстоеше да се омъжи за необуздания хлапак Пейдън, изведнъж се бе превърнала в прицел на коси замислени погледи, каквито някога хвърляха на момичетата, които ходеха с него на автокино.

Лора държеше главата си гордо изправена и невъзмутимо изслушваше поздравленията за сватбата си. Вътрешно едно палаво дяволче я изкушаваше да каже: Да, целувките му са точно такива, за каквито претендират и повече дори. Трябва да си адски щастлива.

Ако светските многознайковци в града любопитстваха какви са отношенията между невестата и младоженеца, то те положително бяха луди от завист заради овалния диамант, тежащ шест и половина карата, върху лявата й ръка.

— Но, Джеймс, това е… аз не мога да… Защо…

Когато той надяна пръстена на средния й пръст, тя успя само да запелтечи в отговор.

— Напомняше ми за теб — каза той, взирайки се в очите й. — Отвън е студен и гладък, но дълбоко в него бушува буен огън.

— Но той е толкова… голям — последната дума беше изречена с немощен глас. Той гризеше ухото й.

— Мила, нямам търпение да разпаля огъня в теб.

Ръцете й се обвиха около врата му и тя се отдаде на бурната му целувка.

— Къде ще спим? — прошепна той въпроса срещу устните й, когато леко се отдалечи.

— Кога? — попита замаяна тя, като почти си помисли, че се кани да я замъкне веднага в леглото.

Той се изкиска.

— Когато се оженим.

— О! — тя се изчерви силно, отдръпна се рязко и направи неуспешен опит да приглади косата си. — Не знам какво ми хрумна.

— Аз пък знам — с ленива усмивка прокара пръсти по гърдите й. — И също съм навит. Адски. Но искам да изчакам до събота вечер. Искам да се наслаждавам на мисълта за теб. Освен това се боя, че Гладис ще ме напердаши, ако направя една погрешна стъпка спрямо агънцето й.

Лора потрепери от чувствата, които галещите му пръсти предизвикваха у нея, но насили ума си да се съсредоточи върху повдигнатия от него въпрос.

— Манди ще вземе моята стая, нали?

— Струва ми се, че май позна. Тя я нарича Принцеската стая — каза той с усмивка, която пазеше само за дъщеря си. — Все едно, прекалено малка е за двама ни, не смяташ ли?

— Сигурно. А в главната спалня има камина. Може би ще е хубаво в студените зимни нощи.

— За настроение. Иначе за отопление не ни е нужна.

— Не, в къщата е включена целогодишна климатична инсталация.

— Аз говорех за съвсем друго — обгърна я с ръце и я привлече към себе си, после наведе ниско глава за поредна продължителна целувка.

Лора се мъчеше да не мисли за тази целувка на следващия ден, когато с помощта на Гладис започна да подготвя главната спалня за новобрачната двойка, която щеше да се нанесе в нея. Подир смъртта на майка й спалнята и прилежащият будоар с банята бяха придобили облика на ергенско жилище. Рандолф Нолан бе оставил своя отпечатък върху помещенията.

Без да лишава предишната си стая от принцеското й очарование, Лора премести някои от своите лични вещи в главната спалня. Сложи нови чаршафи на леглото и подмени хавлиените кърпи в банята. Двете с Гладис бяха доволни от свършеното. Сега спалнята изглеждаше по-нежна и предразполагаща. На Лора й хрумна думата романтична, но тя я изтласка от съзнанието си.

В деня преди сватбата Джеймс и Манди официално се нанесоха, вземайки със себе си съвсем малко неща, само дрехи, книги, грамофонни плочи и играчките на Манди. Той беше продал цялата покъщнина заедно с дома им в Атланта.

По здрач вече всички бяха приятно уморени. Манди се оплака, че трябва да прекара още една нощ в хотела, но Джеймс й обеща, че ще е последната. Целувката му на сбогуване остави Лора без дъх и с омекнали колене.

— После — каза прегракнало той, когато най-сетне я пусна.

На следващата сутрин младоженката почти нямаше друга работа, освен да очаква с ужас часовете преди церемонията и да се прави на красива, както казваше Гладис.

Всъщност, ако Гладис не се намираше до нея на върха на стълбите да я окуражава със солидното си присъствие, тя едва ли щеше да успее да слезе по тях, за да посрещне Джеймс, когато дойде да я откара в града.

— Какво направих? — непрестанно се питаше тя.

Но щом влезе в съдийския кабинет с него и започнаха да изричат брачните им клетви, тя разбра защо е приела предложението му. Тя го обичаше. И искаше да живее с него. Това, че щяха да се настанят в Индиго Плейс бе допълнителна награда, почти без значение, осъзна тя, когато се обърна към него в края на кратката церемония.

— Здрасти, мила — прошепна той. Облеклото му беше наред, държането му — безупречно. Но зад благоприличието, подобаващо за тържествения случай, тя съзря мъжа, див, необуздан и опасен, съблазнително изкушение за порядъчните момичета като Лора Нолан. Целувката, която запечата страстно на устните й, съвсем не се съобразяваше с условностите. Тя се проточи безкрайно дълго, докато съдията тактично се прокашля.

Само Гладис, Бо и Манди присъстваха на сватбата. По-рано през седмицата Лора нерешително бе попитала Джеймс дали майка му ще дойде, но той рязко й бе отвърнал с не. И тя благоразумно не повдигна въпроса повече.

След като излязоха от съдебната палата, Джеймс настоя да ги покани на вечеря с шампанско в частен салон, който бе запазил в най-луксозния ресторант в града.

Когато се върнаха в Индиго Плейс, Лора имаше нетърпимо главоболие. Нервите й бяха опънати до скъсване. Джеймс навярно го бе усетил. Той се приближи зад гърба й, докато помагаше на Манди да разопакова последния си куфар. Нежно постави ръце върху раменете на Лора и каза:

— Плащам на Гладис, за да върши това. Иди си в стаята и си почини. Аз ще дойда след малко.

— Но Манди…

— Ще я сложа да си легне — целуна Лора отзад по врата. — Свали тази рокля. Прекрасна е и ти стои страхотно, но съм сигурен, че можеш да намериш нещо по-… удобно, в което да се преоблечеш. Извини ме за баналния израз.

Тя целуна новата си дъщеря за лека нощ, благодари на Гладис и Бо, който внасяше останалия багаж на Джеймс, и пожела на всички приятни сънища.

Глътна два аспирина, изкъпа се с надеждата, че успокояващата топла вода ще поотпусне опънатите й нерви. Прекара дълго време пред огледалото в будоара, разреши косата си, обтри се с лосион, докато кожата й стана мека като коприна и си сложи парфюм на такива скандални места, че се изчерви от срам. Нагласена като за първа брачна нощ, тя отиде в спалнята, запали навсякъде ароматизирани свещи и накрая оправи леглото.

Усилията й бяха възнаградени. Когато Джеймс влезе в стаята, той се закова на прага и едва след няколко секунди тихо притвори вратата след себе си. Изглеждаше изненадан и доволен.

Застанала в средата на спалнята, нервно кършейки ръце, Лора попита:

— Манди добре ли е?

— Спи. Взе, че предума Гладис да й изпее една приспивна песен. Гладис едва не заспа преди Манди — той се смееше под мустак, докато събличаше тъмното сако на костюма си. Беше прекрасен само по строга жилетка. Тя обвиваше стройното му тяло и прилепваше на тънкия му кръст.

Той остави сакото на канапенцето, което Лора бе преместила в спалнята. Тя го взе и го отнесе в будоара. Той я последва, разкопчавайки изящно подредените копчета на жилетката си. Тя окачи сакото му и се пресегна за жилетката, която той метна на столчето пред тоалетката.

— Какво правиш? — той улови ръката й във въздуха, докато посягаше към една закачалка.

— Окачвам ти дрехите.

Той издърпа жилетката от ръката й и небрежно я захвърли на пода.

— Постъпката ти е възхитителна, достойна за една съпруга, но… — той сведе глава и се сгуши в шията й — аз се сещам за други вид съпружески задължения, за които бих предпочел да се захванеш.

Той я сграбчи в обятията си и я притисна до гърдите си. Тя се вкопчи в ризата му отпред, за да не падне, когато я понесе в спалнята. Взираше се в нея с напрегнато лице. Пусна я отстрани до леглото.

— Казах ли ти каква красива булка беше? — тя поклати глава и косата й погали пръстите, които милваха шията й.

Той изцъка.

— Ама че съм и аз, срамота. Ти беше — и сега си — много красива. Роклята ти стоеше идеално — очите му зашариха по тялото й, плъзгайки се по пастелно синьото неглиже от дантелена коприна. — Но така ми харесваш повече — промълви хрипкаво.

Долепи устни до нейните. Устните им се разтвориха. Езиците им се докоснаха. Когато целувката се задълбочи, той смъкна дантеления пеньоар от раменете й. Той се свлече на килимчето в краката им. Лора тръпнеше от удоволствие, докато ръцете му се спускаха по тялото й, спирайки се често, за да изследват някоя извивка или да се насладят на някоя вдлъбнатина.

Вдигна глава и погледна гърдите й през прозрачните чашки, които ги придържаха. Присви очи и изстена.

— Господи, направо ме…

Той скръцна със зъби, изсъска и стисна клепачи. Потърси ръката й до тялото, намери я и я поднесе напред, намествайки я върху дюкяна на панталоните си.

Лора пребледня, после цялата пламна. Но Джеймс не забеляза, защото очите му продължаваха да бъдат затворени, беше се бе отдал докрай на сладостното усещане, че пръстите й са сключени около него. Нашепваше й думи и изрази, които я ужасяваха и я караха да трепери.

— Хубаво е, толкова е хубаво — промълви той в опит да възбуди словесно жена си.

След няколко минути отвори очи и дълбоко въздъхна, хвърляйки й разочарована усмивка. Пусна ръката й и тя се дръпна от тялото му.

— Не искам да бързаме. А аз няма да мога да се сдържа, ако наблегнем на това.

Тя кимна безмълвно, съмнявайки се, че някога ще си възвърне говора. Беше застинала като статуя, когато той посегна към копчетата на ризата си и ги разкопча. Изхлузи дрехата със замах и тя последва пеньоара й. Остави Лора да стои, а той приседна на леглото, за да си събуе обувките и чорапите. Лора изглежда не бе в състояние да предприеме нищо без напътствие. Сякаш бе загубила способността си да мисли самостоятелно, камо ли да се помръдне.

Джеймс разхлаби колана си и разкопча панталоните, но спря дотам. Очите му, които не се откъсваха от примамливата гледка на гърдите й, очертани под предизвикателната нощница, се отместиха към лицето й.

— Дори не мога да се съблека от нетърпение да те докосвам — отбеляза той с тих смях.

Леко стисна талията й с ръце и я привлече към ръба на леглото между раздалечените си бедра. Потърка лице в гърдите й. После разтворените му устни се плъзнаха по тях. Езикът му я близна през дантелата. Ръцете му се спуснаха от кръста към хълбоците й, сетне отзад, галеха, стискаха и я притегляха все повече към него.

— Миришеш на хубаво. Спомням си, че исках да се приближа до теб, за да усетя уханието ти. Мислех, че никой не може да бъде по-чист и по-свеж, отколкото изглежда госпожица Лора Нолан. Но ти си — той нададе стон на неистово желание, зарови нос в ямичката между гърдите й, подчертана от плътно прилепналата нощница.

По нея отпред имаше цял ред перлени копченца. Бяха по-скоро за украса, отколкото за друго, защото нощницата лесно можеше да се облича и съблича, без те да се пипат. Но Джеймс реши сега да ги разкопчее едно по едно. Вършеше го бавно, като спираше след всяко, за да обърне внимание на ивичката плът, открила се под него. Копчетата изскачаха от нежните илици и гърдите й се надигаха между разширяващия се дантелен отвор, докато се откриха напълно.

Лора нямаше представа колко изкусителна може да е мъжката уста. Тя наблюдаваше как Джеймс я местеше от едната й гърда върху другата. Видя търсещите движения на устните му, хлътването на бузите му, гъвкавите приплъзвания на езика му. В един миг насладата, която й доставяха, стана нетърпима и тя затвори очи. Цялата я намокри. Въздухът я охлади, когато главата му се спусна надолу. Целуна корема й и всяко ребро.

Целуна пъпа й. Слезе по-ниско. Целуваше я на места, където на Лора и през ум не й бе минавало, че е позволено.

Тя се носеше в море от чувства, все нови, непознати и прекрасни. Пръстите й бяха вкопчени в косата му и несъзнателно стискаха копринените кичури. Когато ръцете му я обгърнаха отзад и я притиснаха още по-близо към галещата му уста, тя изви гръб и му помогна, без дори да се замисли.

Опомни се едва в момента, в който той я дръпна нежно на леглото и се отпусна върху нея. Вдигна унесено сините си очи и срещна напрегнатия му зелен взор. Дъхът му излизаше на пресекулки и я блъскаше в лицето на горещи талази.

— Искам те — без да откъсва пламенния си поглед от нея, плъзна ръка към дюкяна си и го разкопча. Лора се втренчи в него омагьосана като кошута, попаднала в полезрението на ловеца. Изстъргването на ципа му бе последвано от шумоленето на триещ се в кожа плат, когато той смъкна панталоните си надолу и ги изрита с крака. Опря едното си мускулесто бедро върху нейното.

— Приготви се. Ще те целуна така, както винаги съм мечтал — гласът му беше груб, дълбок и агресивен.

Устните му се спуснаха припряно и настойчиво, но тя ги очакваше. Езикът му дръзко разтвори устните й, но когато го пъхна в устата й, устните й се сключиха около него и го засмукаха по-навътре. Ноктите й се забиха в гъвкавите мускули на гърба му.

Той мушна коляно между бедрата й и се отпусна върху едната й страна, за да усети по-силно възбудата му. Отърка се в бедрото й. Звуците, които долитаха от рунтавите му гърди, бяха изпълнени с копнеж и настървение.

Остави устните й порозовели и влажни и плъзна уста към гърдите й. Страстните му целувки бяха смекчени само от желание да й достави наслада, равна на неговата. Езикът му беше пъргав и игрив. Той изпълняваше всичките му прищевки и сбъдваше най-невероятните й блянове.

Едната му ръка се спусна отвън по бедрото й към коляното. Прихвана го отдолу и го повдигна, за да погали чувствителната вътрешна страна на бедрото. Нагоре, нагоре, към източника на топлината, която я изгаряше.

Реакцията, с която посрещна докосването му, бе бурна, но прекрасна. Гръбнакът й се изви над леглото и тя извика пронизително, примряла от екстаз. Запъхтян, едва удържайки се да не я обладае веднага, той прокара върха на пръста си около портите на нейната женственост. Лора жално прошепна името му и сграбчи раменете му. Джеймс продължи да изследва навътре. Галеше меката плът. Проникваше във влагата й. Все по-дълбоко.

След миг той седеше до ръба на леглото и подпираше главата си с ръце, свил лакти върху коленете си. Дишаше на пресекулки и изпълваше красивата, романтична спалня с накъсани хрипове.

Похлупила с едната ръка очите си и отпуснала другата, безпомощна и уязвима, с дланта нагоре до тялото, Лора хапеше долната си устна, за да не се чуе плачът й.

— Защо не ми каза?

— Не разбирам. Какво да ти кажа?

— Че си девствена.

— Аз… — тя се опита да навлажни устата си, като преглътне, но не успя. — Мислех, че знаеш.

— Е, не знаех.

Той сърдито се надигна от леглото и прекоси стаята с гигантски крачки. Сепната от внезапното му ставане, Лора подскочи. Той се приближи до старинната количка за чай, която служеше за барче. Лора бе решила, че ще придава уютен вид на стаята и въобще не бе допускала, че ще се окаже полезна. Но Джеймс махна запушалката на една кристална гарафа и си наля порядъчна глътка бърбън в чаша за уиски. Гаврътна питието на два пъти.

Като внимаваше да не го разгневи пак, тя придърпа чаршафа до брадичката си, за да скрие своята голота. Гърдите й още носеха леки драскотини от наболата му брада, а беше сигурна, че устните й също са белязани от стръвните му целувки. Така ги и чувстваше. Докато останалата част от тялото й продължаваше да тупти от незадоволена възбуда.

— Има ли значение дали съм девствена или не? — попита разтреперана тя.

— Дали има значение? — той се извърна рязко. — Ами да, по дяволите, има.

Лора мигновено се вцепени от вида му. С изключение на гащетата му, той беше напълно гол и изглеждаше свиреп, мъжествен и изключително силен. Страстта му не бе напълно уталожена, забеляза тя, като плъзна очи надолу по тялото му, където гащетата стояха издути отпред.

Цялата му кожа имаше равномерен кафеникав загар. Космите по тялото му бяха светлокестеняви и опалени от лятното слънце. Ставаха по-тъмни само в гъстата ивица около пъпа.

— Защо? — тя беше искрено озадачена от тази ненадейна и рязка промяна в настроението му и от действителната причина, която се криеше зад нея.

Той прокара ръка през косата си, разрошвайки я още повече след набега на нейните пръсти. Очевидно бе сляп за факта, че е разсъблечен и че това направо съсипваше невестата му.

— Не разбираш ли каква отговорност поема мъжът, когато отнема девствеността на една жена?

Лора го зяпна, ококорила недоумяващо очи, и поклати глава. Той цветисто изруга и си наля още два пръста бърбън. Изсипа питието в гърлото си и остави чашата на количката за чай с такава категоричност, че другите стъкларии се раздрънчаха.

Обиколи стаята, за да угаси свещите, след което пристъпи към леглото с войнствена, олюляваща се походка. Веждите му бяха дълбоко свъсени. Устните му бяха нацупени като на малко момче, чието хвърчило току-що се е оплело в клоните на някое дърво.

Той пъхна палци под ластика на гащетата си.

— Виждала си някога гол мъж?

Лора преглътна мъчително и поклати глава.

— Само в списанията.

Той отново изруга, този път по-тихо, но и по-грубо.

— Е, събери кураж тогава.

Тя се опита, но той не й даде много време. Едва ли щеше да има голямо значение. Нищо не можеше да я подготви достатъчно за изненадите на Джеймс. Възбудата му още не беше преминала. Но вместо да се изплаши или отврати, както той вероятно предполагаше, че ще стане, тя бе заинтригувана, развълнувана и изпълнена с любопитство — и ужасно разочарована, когато той изгаси осветлението.

Тя усети как матракът се огъна под тежестта му, щом се настани до нея. Зави се с чаршафа и й обърна гръб.

Никога досега Лора не бе се чувствала по-пренебрегната. Лежеше скована в тъмнината и се мъчеше да не тресе матрака с плача си. По бузите й се стичаха ручейчета от сълзи. Неспособна да ги сдържа повече, тя подсмръкна.

Джеймс се обърна към нея.

— Лора? — когато тя му отвърна с тихо хълцане, той отново изруга под нос, но се присламчи към нея и я прегърна през раменете. — Недей. Не плачи. Не ти се сърдя.

— Аз мислех, че съпрузите искат жените им да са девствени. И през ум не ми е минавало, че това ще те отблъсне.

Изобщо не беше отблъснат, но не й го каза.

— Ти не си виновна — рече той и загреба с пръсти косата й. — Просто никога не съм разчитал, че ще бъда мъжът, който ще обезчести госпожица Лора Нолан и толкоз.

— Госпожа Лора Пейдън — прошепна тя в мрака.

Той се усмихна. И с риск да изгуби самообладанието си, се надвеси над нея и я целуна нежно по слепоочието.