Никола Беловеждов
Първата пушка за Априлското въстание (3) (Записки по Копривщенското въстание в 1876 година)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване, корекция и форматиране
aNn (2013)

Издание

Н. Беловеждов

Първата пушка за Априлското въстание

Записки по Копривщенското въстание в 1876 година

Фодем ЕООД, София, 1994

164 страници; Формат 14 см × 20,5 см.

История

  1. — Добавяне

Какво се е случило с Каблешкова и другарите му в Троянските колиби

В затвора не помня от кого[1], но слушах за Каблешкова, Н. П. Стоянова, Г. Търнев и Стефан Почеков следното: Те останали в една колиба в Троянския балкан. Като не смеели да стоят в колибата, колибарят им показал едно скришно място в гората, дето се криели и колибарят им носел храна. Подир 3–4 деня колибарят ги запознал с двама българи от Троянско, които се показали като въстаници и живели с тях 2–3 деня. Те обаче не били българи, а помаци, които нарочно се престрували на въстаници, за да ги изловят. Един ден те им казали, че ще отидат да доведат дружината. Този ден те стоели на своето скрито уж място и били наклали огън. Каблешков и Найден си легнали да поспят, а Търнев и Почекова стоели край огъня. Турците ги нападнали ненадейно, гръмнали и убили Търнева и Почекова, а Каблешкова и Найдена хванали живи. Из пътя към Ловеч били хванати и други някои копривщени. Те казали на турците, че Найден бил бинбашията (хилядник) на въстаниците, а Каблешковата длъжност не могли да определят. Турците особено обичаха да се подиграват и да мъчат повече главатарите на въстаниците. Щом те узнали, че Найден бил бинбашия, започнали своите изтезания: били го, мушкали го с пушките си, накарали го да носи синджира, с който бил вързан един турчин, беглец от войската, когато се спирали някъде да си почиват, не му давали да седне, а го държели прав и му давали да държи в ръцете си тежък камък. Щом пристигнали в Търновския затвор, Найден съсипан от мъките, паднал в несвяст и свършил с живота. Каблешков още в Търновския затвор търсил някакво оръдие да промуши корема си, но не намерил. Той се мушкал с една остра пръчка в корема до разкървавяване, но не било възможно да се убие. Той обаче сполучил това в Габрово. Когато от Пловдив се научили, че Каблешков е жив, заповядали да се пази добре из пътя, за да се докара в Пловдив живо и здраво. По тази причина, когато го докарали в Габрово, за по-голямо негово спокойствие, затворили го в стаята на жандарите. Жандарите не подозирали, че този комита има намерение да се убива, та го оставили сам в стаята, а в това време той взел един пищов и прекратил мъченическия си живот. Пловдивските власти много жалеха, че не падна в ръцете им войводата на въстаниците, за да го обесят на моста.

Танчо Шабанов, който беше останал в същата колиба, разправя малко по-другояче за хващанието на Каблешкова и Найдена и убиването на другите двама. Каблешков и другарите му не останали в колибата, в която ние ги оставихме, а се преместили в друга колиба. Подир три деня Танчо се отделил от тях и тръгнал към Копривщица. В 1880 г. той отишъл към Троян с цел да узнае нещо за смъртта на другарите. На един хан той сполучил да срещне стареца, в чиято колиба останали Каблешков и другарите му. От дума на дума старецът взел да се оплаква, че много пострадал във време на Копривщенското въстание. В колибата му дошли да се крият 4-ма въстаници. Турците ги усетили и ги нападнали. Двама от тях били в колибата му, те се бранили, не искали да се предадат, та турците запалили колибата му и убили двамата въстаници, а другите двама били в гората и тях турците хванали живи.

Кой от двата разказа е верен, не се знае, ала той може се провери на мястото, като се разпитат по-мнозина селяни.

Бележки

[1] Разказвачът ми казваше, че сам Каблешков му е разправял за това, което ще разкажа по-долу.