Боян Бойчев
Есенен ден

Есента се е стаила в мен.

Сред лабиринти от мисли,

Сред коридори от чувства

Престъпвям смутен

Границата безсмислена,

Нарушавам

Канони изкуствени.

И все по-грешен,

Есенно невъзможен,

Някак си непонятен,

Аз вървя, аз се вглеждам

В узорите златни.

 

Тръгвам по жълтите листа,

По листата на забравата.

Красиво есенни.

Красиво невъзможни.

Все по-рядко звъни телефонът ми.

Безпощадно е.

Няма ги птиците.

Дни все по-тревожни.

Тревожно еднакви. Прозаични.

Прозаично спокойни.

Есенен ден.

Аз вървя, аз рисувам

Узорите златни.

 

есента на 2007 г.