Боян Бойчев
Разговор

Обречен.

Всичко е агония.

Колко надежди пропиляни,

Колко думи, колко мисли,

Колко чувства!

Няма вече мечти, —

Прошепна вятърът —

Те със мен са отлетели.

Накъде?

Където да ги стигнеш

Няма да можеш, няма да можеш.

Но те са вечни!

Изтекоха, —

Каза дъждът пороен —

Изтекоха в реките ежедневни.

Колко надежди пропилени!

Няма надежди —

Усмихна се слънцето —

Не се надявай!

Птиците ги няма,

Няма кой да кацне на рамото.

Воюващи чувства,

Забравени думи, затихващи мисли,

Надежди неразбрани.

Самоирония.

Вечност.

 

есента на 2007 г.