Боян Бойчев
Седем и нещо

Вечер. Точно в седем

На спирката съм седнал

И чакам моя автобус.

Раздиплен ден

И край логичен —

Точно в седем

Аз се затичвам

След претъпкан автобус.

Това е всичко.

Колко пориви, мечти

По пътя разпилях

Като леден прах.

Точно в седем

Деня копирам,

Дупка черна ме намира,

Разбирам, че отново не успях

Което сам си пожелах.

Точно в седем —

Хладно разочарование.

Точно в седем

Яростно се мразя.

Точно в седем

С мечтите се разделям

И се прибирам сам.

 

Сутрин. Точно в седем

Пак от чашата отпивам.

С кафето ми изстиват

Всички пориви

И почва пак отново

Да копира

Ксероксът досаден на деня.

Аз вече знам —

И тази вечер.

Точно в седем…

 

януари 2006 г.