Боян Бойчев
Надпревара

По червената тартанова елипса на стадиона

Търся себе си

И се надпреварвам със времето,

Срещу стрелките на часовника.

Червената тартанова елипса са очите ми,

Взиращи се в света уморено.

 

Всяка обиколка е равна на едно мигване.

Търся себе си.

Това е моят живот —

Възпалената тартанова елипса,

Едно небрежно намигване.

Не броя обиколките,

Защото те никога не ми стигат.

 

Самотният бегач на дълги разстояния.

Привикнах към самотата,

Към празните трибуни,

Към вятъра — ту в гръб, ту насрещен,

Не вярвям вече в суеверия,

Нито в съдбата,

Вярвам само в себе си.

 

По червената бягаща елипса на стадиона

Чувствам, че живея,

Променливият ритъм на обиколките,

Срещу стрелките на часовника,

И в лед, и в огън.

Не ме питайте колко,

Не ме спирайте.

 

Иди разбери

Кое е пот,

Кое са сълзи,

И дали от вятъра

Примигвам.

Не ме спирайте!

Недейте!

Искам да живея…

 

лятото на 2005 г.