Боян Бойчев
Траверс

Няма да стъпя на Еверест.

А бях на крачка от него.

Природата зла, яростни ветровете,

Остана ми само едно

Безкислородно дихание.

Бялото разстояние ми се струва

Безкрайно и ледено — снежно.

 

Няма да стъпя на Еверест.

Все по-долу се спускам

И все по-далеч.

Любимата занимавка на ветровете.

Всеки нов опит е едно

Безкислородно отчаяние.

Губя сили, губя себе си

Под сивия купол на времето,

Сред леденото безмълвие.

 

Искам да стигна до Еверест.

Пак потеглям от базовия си лагер.

Раницата е пълна с мечти,

Вместо кислород — надежда,

Вместо шерп — вяра.

В трахеята ми пламти

Леденото последно дихание.

В палатката си забравих

Само билета за връщане.

 

Това е пътят до моя Еверест.

Знам, че няма да ме разберете

Вие, свикналите там

Зад бетонни стени да се криете

От студа и ветровете,

Където всичко е логично и реално.

А аз потеглям по траверса на мечтите,

За да стигна върха,

Дори ако трябва там да остана.

 

май 2004 г.