Боян Бойчев
Утро

Усещам, как изтичат силите

През пръстите ми като дъжд,

Затварям длани, но не стигат,

Но не мога дълго да ги задържа.

 

Мислите в дъждовна броеница

Събирам, пак далечен път поел,

Умората в безсънните зеници,

Нервите на крайния предел.

 

Като камшик плющи дъжда,

Но пак не може да ме укроти,

Невидимата, призрачна межда,

Която между клоните трепти.

 

И аз събирам сетните си сили

Възторжен да прегърна утринта,

Политам, в порив да открия,

Да запазя силата, наречена мечта.

 

есента на 2002 г.