Боян Бойчев
Морска легенда

Ние взехме парче от морето,

Което нарочихме, че е наше,

На брега се прегърнахме и ето —

Светът е красив и прекрасен.

 

Където и да погледнеш — море,

По средата му — дългият път,

Далечни, примигващи брегове,

Вълните любовно шептят.

 

Застанали под вятърна мелница,

Изглеждаме вятърничаво влюбени,

Захвърлили уморените делници,

Сред морето прегърнати, изгубени.

 

Подсмихват се старите къщи,

Крепостта снизходително мълчалива,

Аз знам — все тук ще се връщаме

Години, години, дордето ни има.

 

А годините тук са запазени

На морето чрез любовната ласка,

Морето помни и тихо разказва

Дума след дума, сказка след сказка.

 

Имаме си свое парче от морето,

Където, волни, мечтите ни плуват,

Имаме онзи миг под мебето,

Който за хиляди струва.

 

септември 2002 г.

гр. Несебър