Боян Бойчев
Момчета

На сина ми Ради

Моето малко момченце,

Възседнало старото ми колело,

С ожулено в игрите носленце,

С изгоряло от слънце чело.

 

Аз го поглеждам и търся във него

Момчето, което някога аз съм бил,

И аз така съм лудувал, изглежда,

И в свой свят измислен съм се крил.

 

Моята умаляла моряшка фланелка

Много добре днес му седи

И аз разбирам колко малко

От момчето в мен ме дели.

 

Момчето ми не играе с войници,

Не воюва със сабя и автомат

И широко разтворените зеници

Опознават различен от моя свят.

 

Свят, в който войните са други

И всичко се купува с пари,

В който да мечтаеш е лудост,

И компютърът избира игри.

 

Моето малко моченце

Мечтае за новичко колело,

И упорито муси носленце,

И бърчи не по детски чело.

 

Хайде, сине, на колелата,

Взимай водния пистолет!

Ще направим щура беля,

За миг пак да бъда дете!

 

2006 г.