Боян Бойчев
Корени

На сестра ми

Как отлитат години ветрогонни!

Кога порасна моята сестричка?

Изменчивото щастие днес гони

И иска да получи всичко.

 

Самотно гледад кукли и играчки,

Спомени за детски лудории.

Днес уверено сестра ми крачи

И трудности с усмивката си крие.

 

Строяхме детски лего градове,

Където всичко свършваше щастливо,

Приказни далечни светове,

Миражни облаци пенливи.

 

Днес своя свят на картата

Търсим все, все се тревожим —

Няма ли да закъснее влакът

Или полетът да се отложи?

 

Птицата на рамото каква е?

Не знае никой — всеки има път.

Трябва само да си помечтаем —

Красиви мигове летят…

 

А всичко, всичко се променя,

Многолик е този свят,

Хората се срещат и разделят,

Остава обичта между сестра и брат.

 

Затова дори да сме далече,

Дори да търсим собствен път,

Роден дом ще ни събира вечно

Чрез зова на родовата кръв.

 

2006 г.