Боян Бойчев
Мозайка

Разпилява се внезапно светът

Като части от разкъсана огърлица,

Препуска по прашния път

Балканче с изкаляни спици.

 

Краката ми с детски обувки

От тичане с пробити подметки,

Къси панталонки, шарена блузка,

Шепа стотинки е моята сметка.

 

Книга със страници пожълтели,

Черно-бяла весела снимка,

Гълъби, нанякъде отлетели,

В джоба ми — пак жълти стотинки.

 

Безкрайни игри, топли вечери,

Детство мое безгрижно!

Вече избяга всичко далече,

Не мога никога да го стигна.

 

Разпилява се внезапно светът,

Пъстроцветна детска мозайка,

Търся изход, търся път,

И се връщам назад, уж за малко.

 

2005 г.