Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Издание:

Боян Бойчев. Тридесет и петият километър

Българска, първо издание

Редактор: Николай Петев

Художник: Милена Георгиева

Издателство „Български писател“, 2008

ISBN: 978–954–443–708–4


Все повече просяци ме спират.

Сезоните се надбягват, застигат се и

Само понякога се изпреварват.

Моите родни улици от спомени,

Весели и притихнали,

Разцъфнали, зелени, многоцветни, бели,

Толкова мили, романтично красиви!

Мои детски улици кръстопътни.

Днес те са уморени…

Новите блокове се пъчат надменно

И хиляди лъскави конски сили

Оплитат моите детски велосипедени улици.

Отсреща, на ъгъла имаше книжарница

И аз си купувах тетрадки за мечтите,

За моите детски, наивни мечти.

Днес там има елитно кафене.

Там скъпи костюми и скъпи парфюми

Продават се с погледи,

Купуват се с думи

Над някоя чаша скъпо кафе.

Боли ме!

Сладоледът се топи по ръката ми.

Движат се хора по моите улици,

Препродават движимост и недвижимост.

Но моите улици не се продават!

Не се купуват моите улици!

Притварям очи и всичко е същото,

Всичко е както някога.

Затичват се шляпащите сандалки,

Изжулените ми колене.

Затичвам се и се гмурвам

В моите улици — сладоледени, велосипедени,

Безгрижни и весели,

Детски мои улици!

И по стара пързалка,

За миг отново дете,

Спускам се, себе си да открия.

По улиците кръвта ми се втурва,

Те отново пулсират, както преди.

Подсвирвам си позабравена песен

И се връщам всеки път по моите улици.

Дърветата радостно махат,

Те ме чакат,

Моите улици,

Моите улици непораснали,

Детските мои улици!

 

юни — юли 2003 г.

Край