Боян Бойчев
Старият моряк

Тържестевно ален се спуска

Залезът на мечтите,

В залива спокойно е всичко,

Плискат се тихо вълните.

 

Няма щорм, няма бури,

Даже няма и вятър,

Корабът обрасва с водорасли,

Прибрани са платната.

 

И дори булевардът крайбрежен

Лениво на слънцето се припича,

Далеч е хоризонтът безбрежен

И времето като пясък изтича.

 

А старият моряк се прибира,

Неуверено върви по земята,

Купува си замразена риба

И се скрива от суетата.

 

Морякът се вглежда в залеза,

Морето е само картина,

Песъчинки от грижи и радости,

А в очите сол и барутен дим.

 

И се чудиш, не ти ли се струва?

Всичко е красиво и спокойно.

Само старият моряк сънува

Кораба, порещ прибоя.

 

есента на 2005 г.