Боян Бойчев
Загубени следи

Дойде сезонът на дъждовете,

На мъглите сутрешни,

На въпросите и на ветровете,

На листопада и птиците сгушени.

 

И такава печал струи

От небето уморено и свъсено,

А денят едва предстои

С измръзнали капки поръсен.

 

Дойде сезонът на дъждовете,

На сивите шлифери и умората,

На все по-ранния залез на цветовете,

На безнадеждните усмивки на хората.

 

И толкова студ предстои,

Валят дъждове анонимни,

Загубени сред листата следи

И отчаяние — без адрес и без име.

 

есента на 2004 г.