Боян Бойчев
Разпродажба

Антикварните търговци продават спомени

На тротоара зад „Александър Невски“,

Монети, предмети, символи, ордени,

Все неща, които сме забравили днес.

 

Продават играчките на моето детство:

Колички, танкчета, автобуси, влакчета,

С които аз наивно градих световете,

С които аз воювах и все тръгвах нанакъде.

 

А днес. Днес всичко е друго. Модерно.

Различно. Практично и грубо. Виртуално.

Скъпото е евтино. Луксозното е мизерно.

Безлично. И безсмислено. Глобално.

 

Спекуланти продават на безценица моето детство.

Идеалите. Мечтите ми. Разпродават ме.

И малките кубчета в главата ми са разместени.

А аз се чувствам ограбен, предаден.

 

На промяната ветровете озъбени вият,

На тротоара зад храма спомени тихо блестят,

От болка сърцето като спукана топка се свива

И пътят… Дори няма вече път.

 

лятото на 2004 г.