Боян Бойчев
Забранено време

Сняг вали по средата на април,

Покрива цъфналите клони,

И този странен, пролетен кадрил

Снежинки и цветчета бели рони.

 

Сняг вали, вали, вали отгоре,

Обвива всяка капчица живот,

Внезапен миг, като отчаян порив,

Разчупва ледения свъсен свод.

 

А този сняг не е различен,

Красив и бял е като първи сняг,

Като снегът новогодишен,

Като миг тъй дълго чакан пак.

 

Сняг вали. Защо не радва?

Той носи студ и страх,

Чрез него всеки изповядва

Най-непростимия и таен грях.

 

Че пролетта отново закъснява

И гибнат ранните цветя,

Че пак в душите ни остават

Неразлистени, попарени листа.

 

И всеки в къщи се прибира,

Проклел и сняг, и студ, и ден.

А снегът… Той знае, че умира,

Но пак вали — красив и забранен.

 

април 2003 г.