Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (1)

Първа глава

Всеки петък към пет и половина Сам нещо го прихващаше. Персоналът на „Сървисис Ънлимитид“ бе вече свикнал да ги подлага в края на всяка седмица на едно или друго изпитание. Този път, за нещастие, Сам бе решил да разиграе редовната сцена във връзка с един от проектите на Кейтлин.

Той нахълта в кабинета и размаха под носа й някакви документи.

Кейтлин пое дълбоко въздух и се насили да се усмихне. Тя обичаше своята работа, колегите си и живота изобщо. През повечето дни изпитваше обич дори и към Сам Берген — своя шеф.

Сам разгорещено подхвана тирадата си. Фирмата им се занимаваше с намиране на различен персонал за сенатори, политици, дипломати и други важни особи.

На вратата се почука и почти веднага след това в кабинета влезе Дот, секретарката на Кейтлин.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, Сам, но Кейтлин трябва незабавно да подпише тези писма, ако искаме да заминат тази вечер.

Кейтлин й се усмихна с благодарност.

— Извинявай, Сам, но се налага да прочета писмата, преди да ги подпиша.

Сам напусна кабинета, като мрачно предрече, че без него „Сървисис Ънлимитид“ положително ще банкрутира.

Дот поклати глава:

— Какво му става в петък вечер? От понеделник сутрин до петък Сам Берген се държи като интелигентен, внимателен и способен работодател, но настане ли пет часът в петък, се превръща в чудовище!

— Според мен тъгува по жена си. Петъчните вечери вероятно са били отредени само за тях двамата. Сега не му остава нищо друго, освен празната къща и самотния уикенд.

— Горкият! Но нали жена му е умряла преди цели две години. Той трябва да излиза по-често навън и да си намери някоя приятна дама, която да го развлича през почивните дни.

Кейтлин подписа писмата и подаде дебелата папка на секретарката си.

— Дот, аз напуснах родния си дом, за да не бъда сред хора, които смятат, че бракът е единственият лек за всички житейски проблеми. Моля те, не подхващай този разговор.

Дот вдигна ръце в знак на протест.

— Кейтлин, мила, и дума не съм отронвала за това, че Сам се нуждае от съпруга. Казах, че има нужда от някоя приятна дама, с която да си ходи на срещи. Това е. Знаеш, че не си падам по брачния живот.

— Знам. Затова си се омъжвала три пъти.

— Точно така. Два пъти се развеждах и веднъж останах вдовица. Това ми отне цели двадесет години, но накрая поумнях. Отсега нататък мъжете в моя живот не се задържат за дълго. Бракът представлява нещо като еднопосочна улица, на която всички предимства са на страната на мъжа.

— Много скептично си настроена — отвърна Кейтлин, макар в дъното на душата си да бе съгласна със своята секретарка.

— Почакай, докато се омъжиш. Тогава отново ще си поговорим.

— Дълго ще трябва да чакаме, защото през следващите стотина години нямам никакво намерение да се омъжвам — пошегува се Кейтлин.

— Твърде си привлекателна, за да останеш все такава умница. Слушай, мила, напълно си готова да застанеш под венчилото — Дот си грабна сакото и чантата, пъхна под мишница пакета с пощата и махна с ръка от вратата. — До понеделник, шефе! Приятна почивка. И ако видиш довечера онова готино гадже, Алек Удуърд, не забравяй да го целунеш от мен.

— Готино гадже? Алек?

Дот я стрелна с любопитен поглед.

— В случай, че още не си забелязала, мила, той е изключително надарен под скромния си адвокатски костюм. Да не споменавам за порочните му сини очи, които карат всяка нормална жена да помечтае за внимание от негова страна. Ако наистина си решила да не се омъжваш, съветвам те да стоиш настрана от Алек Удуърд.

Кейтлин се засмя от сърце.

— Дот, уверявам те, че не ме грози никаква опасност! С Алек не таим порочни мисли…

— Сляпа ли си! Как можеш да мислиш за него по този начин?

— Много лесно, приятели сме. Познаваме се от двадесет години и през цялото това време никога не съм забелязала нищо особено в сините му очи. Така че, не смятам да се поддавам на никакви предизвикателства.

— Продължавай да мислиш така, гълъбче, и ще си живееш щастливо на този свят. Любовници и съпрузи колкото щеш! Много по-трудно е да си намериш добри приятели. Особено сред мъжете — тя повдигна рамене и погледна замислено Кейтлин. — Разбира се, ако една жена успее да си намери любовник, който да й бъде същевременно и приятел, тогава ще кажа, че това е същински дар божи.

Кейтлин се намръщи.

— Не затаявай дъх в очакване!

— Мила, дълго съм живяла и зная, че на този свят всичко е възможно. Приятна почивка!

И Дот се затича към асансьора.

Кейтлин въздъхна облекчено. Слава богу, петък е! Може би няма да е лошо да се обади на Алек и да види дали е свободен да пийнат по едно питие след работа. А защо да не прекарат заедно и цялата вечер? Може дори да отидат да хапнат по една пица в ресторанта на Мама Мария, който откриха преди няколко месеца, а после на вечерна прожекция в близкото кино.

Тя подреди документите си и вдигна телефонната слушалка. Но преди да е успяла да избере телефонния номер в кабинета на Алек, звънна другият телефон.

— Ало, Кейтлин Хауард слуша.

— О, Лин, представяш ли си? Бременна съм! Лекарят го потвърди днес следобед. Казва, че съм в седмата седмица и че всичко е наред. С Джеф умираме от щастие!

Кейтлин не успя да проговори от изненада.

— Хей, Лин, чуваш ли ме?

— Да, чувам те. Чудесна новина, Мери! Поздравявам те! Зная колко много искахте с Джеф дете. Това ще бъде първото внуче в семейството на Джеф, нали?

— Да. Всички са развълнувани не по-малко от нас. Цели две години нямаме деца и започнахме да се тревожим, че никога няма да забременея — Мери се изкиска. — Не че не се старахме. Този уикенд отиваме в Ънгстаун на пазар. Меган и Джордж също ще дойдат с нас. Ще оставят децата при мама и татко. Знаеш, че не понасят пътуването с кола.

— Зная, зная — отвърна Кейтлин и си спомни за ужасния излет по Коледа, когато трябваше да се грижи за Зак и Мат, синовете на Меган, другата й сестра. Тогава разбра, че хлапетата, едното на две, а другото на три годинки, не могат да се тъпчат със сандвичи, сладолед и пуканки, а след това да се друсат до къщи с кола, без да има „катастрофални“ последици.

Мери отново се засмя.

— Лин, нямам представа как се справяш с тази твоя агенция, след като не умееш да пуснеш дори една прахосмукачка.

Кейтлин отдавна се бе отказала да убеждава семейството си, че намирането на обучени домашни помощници за посланици, сенатори и други важни особи, живеещи в столицата, не е маловажна работа.

— И кога чакаш появата на бебето? Сигурно през пролетта — запита тя. — Ще трябва да си взема отпуск, за да видя новия си племенник или племенница.

— Около петнадесети май. Представяш ли си! Нали ще бъде прекрасно, ако се роди точно на твоя рожден ден?

— Това ще бъде най-хубавият ми подарък — отвърна Кейтлин. — Надявам се тогава да стана кръстница на бебето.

— Вече сме те избрали за кръстница. С Джеф не намираме човек, когото да обичаме толкова много, макар и да не те разбираме напълно. С Меган си говорехме, че бебето ще се роди точно на рождения ти ден. Схващаш ли, че догодина през май ставаш на двадесет и девет? Божичко, Лин, това не те ли тревожи?

— Защо да ме тревожи? — запита Кейтлин, макар да разбираше какво се опитва да й каже сестра й. — Лекарят ми смята, че се радвам на отлично здраве.

— Знаеш, че не това имам предвид. Не се тревожим за здравето ти. С Меган се чудим, защо още не си се омъжила! Не си ли се запознавала с някои интересни мъже напоследък?

— Как да не съм! — засмя се Кейтлин. — Запознах се например с един прекрасен английски иконом, който носи колосани яки и…

— Не се шегувай, Кейтлин! Искам да кажа, дали не си се запознала с някой, който е добра партия за женитба. Мъж, за когото би могла да се омъжиш.

Кейтлин въздъхна. От дълъг опит знаеше, че както с нея, така и с всички членове от семейството можеше да се оправи най-лесно и най-бързо само ако им каже онова, което им се иска да чуят. Никой от тях не желаеше да повярва в простата истина, че Кейтлин няма особено желание да се омъжва, че харесва живота и професията си такива, каквито са.

— Преди около две седмици вечерях с един конгресмен от Кентъки — съобщи тя. — Много приятен мъж, а и има силното желание да подобри държавното финансиране на образованието в щата. Знаеш, че въпросът ме засяга, така че имахме много общи теми за разговор.

Мери имаше лошо мнение за политиците и изглежда новината за конгресмена от Кентъки не й направи необходимото впечатление.

— Някой друг? — попита тя.

— Миналата седмица отидох на разходка с яхта с един от заместник-директорите на Смитсъновия институт. Също много приятен мъж. Завършил е университета в Джорджтаун пет години преди мен, така че имахме за какво да си говорим.

— Как се казва?

— Дейвид.

— Наистина ли го харесваш? Скоро ли ще се видите отново?

— Надявам се — отвърна безгрижно Кейтлин. — Нямам обаче никакво намерение да правя планове за женитба.

— Божичко, Лин, трудно може да ти се угоди. Кого чакаш, за Бога? Рицар на бял кон?

— Не съм толкова придирчива. Всеки милионер с душа на поет може да завладее за миг сърцето ми.

— Винаги се шегуваш по този въпрос, Лин, но какво ще стане с теб, когато след десетина години станеш президент на „Сървисис Ънлимитид“, но си съвсем сама в твоя луксозен вашингтонски апартамент?

Кейтлин бе имала тежка седмица и макар да бе уморена, не се разсърди на сестра си. Мери никога не се опитваше да й наложи собственото си мнение. Трудността се състоеше в това, че Мери и Меган бяха дълбоко убедени, че една жена е истински щастлива само ако има съпруг. От пет години двете непрестанно се мъчеха да омъжат Кейтлин и да я „заселят“ удобно в техния роден град Хамстед, щата Охайо.

— Знаеш ли, Лин — продължи Мери, — ако си честна спрямо себе си, ще признаеш, че имаме право.

Търпението на Кейтлин се изчерпа. Тъкмо се канеше да каже нещо, за което вероятно щеше да съжалява по-късно, когато познато приятелско лице надникна от вратата.

Кейтлин скочи от стола си и остави телефонната слушалка на бюрото.

— Алек! О, благодаря на Бога, че си тук!

Усмивката върху лицето на Алек неочаквано леко помръкна. Кейтлин не разбра защо. Стори й се странно. С течение на годините бяха започнали да отгатват настроенията си така добре, че понякога приличаха на отдавна женена семейна двойка, която се разбира само с жест или поглед.

Усмивката отново се появи върху лицето му и както обикновено, той се пошегува:

— Трябва да идвам по-рядко. Не очаквах подобно посрещане.

— Положително си въздействаме по телепатичен път. Тъкмо се канех да ти се обадя. Много се радвам да те видя — тя взе отново слушалката и се извини на сестра си. — Извинявай, Мери, един мъж току-що влезе най-неочаквано в кабинета ми и просто изпуснах слушалката. Та за какво говорехме?

— Не се прави на разсеяна! — сега бе ред на Мери да въздъхне. — Предполагам, че този неочакван посетител е някой от твоите високопоставени клиенти и сега ще пожертваш уикенда си и ще се затвориш в твоя апартамент, за да му подготвиш спешен проект.

Ставаше късно и Кейтлин се чувстваше много уморена. Не можа да измисли друго извинение и каза:

— Не, за Бога, не е клиент! Имам среща — и тя намигна заговорнически на Алек, докато Мери заекваше на телефона:

— О, чудесно! Как изглежда?

— Ами, чакай да помисля… — Кейтлин се престори, че обмисля въпроса и поде: — Тридесет и пет годишен, интелигентен, преуспяващ… С прекрасно тяло и порочни сини очи, които могат да накарат всяка жена да си изгуби ума по него…

— Просто не вярвам на ушите си! Кейтлин, истина ли е това, което ми казваш? Той все още ли е при теб? Чува ли какво ми говориш?

— Да, чува всяка моя дума. Струва ми се, че е зашеметен от онова, което току-що казах за порочните му сини очи. По дяволите, та ние живеем в двайсети век! Защо да не знае, че го намирам привлекателен?

Алек се облегна на вратата.

— След цели двадесет години разбирам, че проявяваш интерес към мен — промълви той. — Кажи ми нещо повече за моето прекрасно тяло.

Тя се засмя и покри телефонната слушалка с ръка.

— Толкова ли много желаеш? — отново вдигна ръка от слушалката. — Мери, не ми се иска да прекъсвам, но приятелят ми ме чака. Ще ти се обадя по-късно. Поздрави Джеф, затова че скоро ще става баща.

— Знаеш ли, Лин, наистина се държиш странно. Умирам от нетърпение да разкажа всичко на Меган. Струва ми се, че най-сетне си срещнала онзи, когото трябва.

Кейтлин трябваше веднага да отрече всичко, но нямаше настроение да започва една изгубена битка. Тя погледна извинително Алек и въздъхна:

— Права си, Мери. Той е най-привлекателният мъж, когото някога съм срещала. Всъщност си мисля, че никога няма да намеря мъж, с когото да го сравня.

Тя се сбогува набързо с Мери и постави телефонната слушалка. Чувстваше се малко виновна, че заблуждава сестра си.

Алек се приближи и приятелски я прегърна.

— Какво беше това представление? Предполагам, че разговаряше с Мери по телефона.

— Да, така е. Толкова й се искаше да имам среща с някого тази вечер.

— Не бива да мамиш сестра си, така че нека аз да съм този, с когото ще се срещнеш довечера. Искаш ли да отидем да хапнем по една пица?

Тя се усмихна. Бе отгатнал желанието й.

— Прекрасна идея! При Мама Мария, нали?

— Точно така. Това е нейният специалитет. С двойна порция сирене, без лук и без аншоа.

— После капучино и десерт.

— Ммм… Не звучи лошо. Добър ден сте избрала за срещи, госпожице. А сега изгарям от нетърпение да чуя нещо повече за прекрасното ми тяло и за порочните ми сини очи.

— Много бих искала, но просто нямам какво друго да добавя — тя си взе чантата и след толкова години приятелство с лекота го хвана под ръка. — Всъщност това мнение не е мое. На Дот е.

— Твоята секретарка? Ха! Винаги съм смятал, че тази жена притежава изключителен вкус!

— При това е и фантастична машинописка — засмя се Кейтлин. Сподави прозявката си и се облегна на стената, докато чакаха асансьора. — Пристигна точно навреме. Както обикновено, Мери се опитваше да рови в душата ми.

— Затова ли се обажда? Да ти натяква, че все още не си се омъжила?

— Не, тя просто е загрижена за мен. Съобщи ми една приятна новина. Всъщност най-прекрасната новина. Бременна е! Лекарят й казал, че състоянието й е чудесно и че трябва да очаква бебето през май.

Алек се дръпна, за да може Кейтлин да влезе в асансьора.

— Чудесно! Джеф сигурно е на седмото небе от щастие.

— Да, и аз се радвам, тревожи ме само едно. Сега семейството ще престане да се занимава с Мери, че не може да забременее и ще насочи вниманието си към мен. Бедната стара мома Кейтлин! Претрепва се от работа във Вашингтон, защото не може да си намери мъж, който да се грижи за нея.

— Е, скъпа, трябва да погледнеш открито на фактите — усмихна се той. — След по-малко от две години ставаш на тридесет и шансовете ти да хванеш някой мъж бързо намаляват. Ако те разгледам на светло, положително ще открия някой бял косъм или бръчица.

— Ако преживея още две-три седмици като тази, която си отива, няма да се наложи дълго да търсиш.

Излязоха от асансьора.

— Тежка ли наистина беше седмицата? — обърна се Алек съчувствено към нея.

— Не, седмица като седмица, само малко по-натоварена — опита се Кейтлин да си придаде скромен вид, но не успя. — Сам ме направи старши партньор и ми повиши заплатата на пет хиляди долара.

— Хей, трябва да го полеем! Шампанско, луксозен френски ресторант, танци под звездите…

— Не ме изкушавай, Алек — въздъхна театрално тя. — Много съм уморена. За тази вечер ми стига само Мама Мария.

— Добре. Ще оставим френския ресторант за следващата седмица.

Сърцето на Кейтлин леко подскочи. Възможността да се облече елегантно и да се наслади на една истинска вечер с Алек я развълнува по начин, който не можа напълно да си обясни.

— Много би ми се искало — отвърна тя.

— Тогава следващата събота в осем. Това е среща! Ще дойда да те взема от твоя апартамент.

— Много се радвам, че ми се обади тази вечер. Липсваше ми. Какво прави през последните две седмици?

— Какво ли не, но главно подготвях защитата на Дуейн Джоунс, обвинен в убийство. Нямах кой знае какви успехи.

— Издадоха ли вече присъдата?

— Не, процесът още не е приключил, но обвинението почти убеди съдебните заседатели, че Дуейн е виновен. Разбрах го по лицата им.

— Вестниците не пишат нищо за делото „Дуейн“.

— И защо да пишат? Какво е едно убийство за град, в който всеки месец стават поне десетина?

Двамата стигнаха ресторанта на Мама Мария.

— Стискай палци да намерим места — каза Алек.

Щастието им се усмихна.

— Приличате ми на хора, които искат да останат сами — поздрави ги Мария Роси, второ поколение американка от италиански произход с блестящи черни очи и стройна фигура. — Обмисляте кога да насрочите сватбата, а? Както обикновено, първо кианти, нали?

Мария се върна с две чаши и бутилка кианти, отвори я и им пожела приятно прекарване.

Двамата се впуснаха в спомени от детството. Кейтлин отпи бавно от виното и рече:

— Знаеш ли, ти беше още в университета, когато твоите родители ми казаха, че неофициално си сгоден за Джени Дрексъл. Помниш ли?

— Как мога да забравя? Но нищо не излезе.

Донесоха им пиците.

— Радвам се, че тази вечер си свободна — каза Алек, след като опита пицата. — От няколко седмици ми се иска да поговорим за нещо много важно, но все не успявах да намеря удобен случай.

— Нещо лично ли?

— Много лично. Решил съм да се женя.

Кейтлин почувства как нещо я стегна в гърдите. Защо се вълнува толкова, че Алек иска да се жени? Може би, защото и тя не бе омъжена. Но Алек й беше приятел. Ако се е влюбил и е си намерил подходяща годеница, тогава би трябвало да се радва.

— Поздравявам те… — гласът й затрепери. — Коя е… Коя е щастливката?

— Нямам представа — усмихна се весело Алек.

— Какво говориш, за бога! Как си решил да се жениш, когато не знаеш коя е бъдещата ти съпруга?

— Ами… — подхвана той, — ти си най-добрата ми приятелка. Познаваш ме от години. Освен това имаш богат професионален опит и разговаряш с много момичета, които търсят работа. Разчитам на теб да ми намериш съпруга.

— Не мога да го направя, Алек! Идеята ти е абсурдна. Та ние живеем в навечерието на двайсет и първия век, за бога! Нагласените женитби отдавна са отживели времето си. Все пак, нашата компания би могла да ти помогне…

— Сигурен съм в това — усмихна се Алек. — Разчитам на теб!