Елизабет Лоуел
Тъмни страсти (1)

Пролог

— Та, какво значи искаш да направя? — попита Трейс Ролингс, повдигайки тъмните си вежди.

Мъжът, който се казваше Инвърс, въздъхна и прокара длан през оредяващата си коса.

— Чу ме още първия път.

— Няма и час, откакто съм в Кито — каза Трейс. — Май ставаше дума за онзи проклет поляк, берач на орхидеи, който трябва да търпя. Събирал орхидеи и бил готов през огъня на ада да мине, за да се добере до тях.

Инвърс се опита да си даде съчувствен вид. Но не успя.

Твърде много се нуждаеше от Трейс, за да се остави да бъде отклонен от нещо толкова безполезно като съчувствието.

Трейс изруга под носа си и се загледа в малката паспортна снимка, която Инвърс му беше дал. Оттам го гледаше втренчено лице на непозната жена. Синтия Едуина Райън Маккол имаше черна коса, среднощни очи, кожа, фина като скъп порцелан, отнесено изражение и баща, който можеше да накара високопоставени посолски служители да се потят здравата.

— По дяволите — изсумтя Трейс. Вдигна поглед и фиксира Инвърс със зелените си като джунглата очи. — Сега вече сме квит.

Инвърс шумно въздъхна:

— Ще бъдем повече от квит, Трейс. Вярвай ми, няма да забравя това.

Трейс въздъхна.

— Каца след няколко минути, трябва да побързаме. Паспортът е издаден на името на Синтия Райън. Тя на никого няма да каже коя е всъщност. Освен това не знае, че баща й е бил в контакт с нас.

— Има ли значение?

Инвърс отново прокара длан по главата си, признак, че е смутен. Мълчаливо се зачуди каква част от историята да разкаже на Трейс, преди другият да започне бурно да ръкомаха. На всеки, който не познава Големият Еди, цялата история би се сторила нелепа. На всеки, който го познава, цялата история би се сторила такава, каквато си беше — нелепа в най-буквалния смисъл на думата.

— Срещал ли си се някога с Големия Еди Маккол, докато беше в Щатите? — предпазливо попита Инвърс.

— Не.

— Е, добре. Госпожица Райън не се разбира с баща си. Нищо чудно. Всъщност никой не се разбира с Големия Еди. Или му играеш по гайдата, или загиваш. Нищо лично, нали разбираш. Такъв е. Никой не може да му излезе насреща.

Трейс отново въздъхна.

— А какво ще кажеш за нея?

— Госпожица Райън? О, тя е не по-малък инат от него. В някои отношения дори повече. Няма мъж, когото баща й да е избрал за нея, и тя да не го е отхвърлила най-безцеремонно. Накрая той се отказа да я жени. — Инвърс млъкна, хрумна му нова мисъл. — За бога, това е истинско постижение. Мисля, че тя е първото човешко създание, което някога е казвало „не“ на Големия Еди и е устояло на думата си.

— Е?

Инвърс отново погали главата си, косо изгледа Трейс. Всичко, изречено от Инвърс до този момент, технически беше вярно. Големият Еди се беше отказал да омъжва дъщеря си. Но не и от идеята да има внуци. Искаше Едуард Райън Маккол, четвърти да се роди, колкото се може по-скоро. Един от синовете му го беше дарил с внук. Но това не беше достатъчно. Големият Еди искаше една дузина други внучета, за да се застрахова срещу лошите малки изненади на живота. И тук се намесваше дъщеря му. Големият Еди накрая реши, че не е необходимо жената да е омъжена, за да има деца.

Инвърс не мислеше, че Трейс е готов да изслуша тази част от сделката, която предлагаше Големият Еди. Всъщност Инвърс се съмняваше, че Трейс изобщо някога ще се съгласи да изиграе ролята на разплодно животно, за да угоди на Големия Еди, особено ако установеше, че по начало идеята е подхвърлена от Раул. По-добре беше, а може би и нямаше друго решение, на Трейс да се казват полуистини, а Големият Еди да бъде оставен да вярва това, което си иска, за човека, когото Инвърс по неговото нареждане трябваше да наеме. И никога изобщо да не споменава Раул.

— Добре. Дъщерята на Големия Еди е известна като Синди Райън и работи с жена на име Сюзан Паркър. Точно тук е твоята роля.

Трейс отново изви вежди. Не беше характерно за Инвърс да го усуква толкова много, преди да изплюе камъчето.

— Госпожица Паркър няколко пъти в годината идва в Кито, за да купува платове — продължи Инвърс. — Този път туземният й снабдител не се появил и тя с автобус тръгнала през Андите, за да го търси.

— И намери ли го?

— Не. И няма да го намери — добави Инвърс с необичайна прямота. — Когато не купувал платове, изнасял контрабандно смарагди от Колумбия. Вързал тенекия на една от връзките си и оттогава не се знае нищо за него.

Трейс сви рамене:

— Случва се.

— Да. Добре. И за госпожица Паркър от десет дни нищо не се знае. Поне не официално.

Зелени очи с изненадваща сила се впериха в Инвърс.

— А неофициално?

— Неофициално тя е много ухажваната гостенка на сеньор Раул Алмеда — каза Инвърс. — Сеньор Алмеда би искал да я задържи още малко. Затова всичките му късовълнови радиоапарати са извън строя.

Трейс изсъска някаква мръсотия, която Инвърс предпочете да не чуе.

— По всичко личи, че госпожица Паркър не е готова да подпали къщата, за да се измъкне — каза Инвърс.

Лявото ъгълче на устната на Трейс леко отскочи нагоре. Раул беше добър приятел, също и ценител на елегантните жени. Освен това Раул имаше здрави връзки с правителството на Еквадор, затова на Инвърс никак не му се искаше да го разсърди.

— Е, и какъв е проблемът? — попита Трейс. — Семейството на госпожица Паркър тревожи ли се за нея?

— Тя няма семейство, но очевидно е доста близка на госпожица Райън, която пристига в Еквадор, за да разбере какво се е случило с партньорката й.

— Все още не разбирам. Просто уведоми дъщерята на Големия Еди, че приятелката й е в обятията на любовник, за какъвто всяка жена само може да мечтае.

— Предложих подобно решение на сеньор Алмеда.

— И на Раул не му хареса?

— Не. Той по-скоро е, хм…

— Автократичен — каза Трейс направо. — Родил се е твърде късно. Трябвало е да бъде император.

Инвърс, бидейки дипломат, предпочете да не изтъква, че Раул е потомък на френски и испански кралски особи, както и на аристократичните инки, и управлява огромната си поземлена собственост като тиранин, каквито са били предците му. Е, да, милостив тиранин, но все пак тиранин.

— Във всеки случай — каза Инвърс спокойно — всички искаме да избегнем всичко, което би могло да доведе до, хм, инцидент. Не трябва госпожица Райън да се юрне и да вдигне тупурдия до бога заради госпожица Паркър. Ако кажем на госпожица Райън, че госпожица Паркър се чувства добре в хасиендата на Алмеда, госпожица Райън ще поиска да разговаря с нея. Тогава ще трябва да й кажем, че радиото не функционира в момента и няма да функционира в близко бъдеще. Не мисля, че дъщерята на Големия Еди ще приеме това обяснение, като… задоволително.

Със затворени очи Трейс премисли всичко, което Инвърс каза. И още по-важно — това, което не каза.

— Напълно ли си сигурен, че най-новата пленничка на Раул е щастлива пленничка? — попита Трейс, фиксирайки Инвърс толкова напрегнато, че на другия му се прииска да е на друго място.

— До преди пет дни, да.

— Имаш ли някакви съмнения, че госпожица Паркър и госпожица Райън са замесени в някаква контрабанда?

— Не, и слава богу — каза Инвърс разгорещено.

— Тогава какво точно искаш да направя?

— Да позволиш на госпожица Райън да те наеме, за да „намерите“ приятелката й. Не си давай много зор да се добереш до хасиендата на Алмеда и…

— Колко време? — Трейс го прекъсна.

— Четири-пет дни. Най-много една седмица. Сеньор Алмеда не е известен с продължителността на увлеченията си.

Трейс леко се усмихна и само каза:

— Разтакаването няма да е проблем. Тази ранна буря разкаля страхотно планинските пътища.

— Съобщенията също са нарушени — побърза да добави Инвърс. — На всяка цена изтъкни това на госпожица Райън.

— Никакъв проблем. По дяволите, та това си е голата истина.

— Няма такова нещо като гола истина — измърмори Инвърс под носа си.

Трейс се усмихна кисело:

— Нещо друго?

— Не се издавай, че знаеш, че госпожица Райън е дъщерята на Големия Еди Маккол. И се увери напълно, че госпожица Райън не знае, че си нает от баща й. Иначе ще те отпрати и ще наеме друг водач. Това изключително много ще затрудни нещата за посолството.

— Значи съм нает от Големия Еди? А мислех, че ти правя услуга.

Инвърс мило се усмихна и изложи на Трейс половината от извънредно сложната истина.

— Големият Еди поиска от посолството да наемем най-добрия човек в Еквадор, за да води и закриля дъщеря му, докато е тук. В края на краищата тя е съблазнителна прицел за отвличане. Ще ти плащат по хиляда американски долара на ден за… усилията ти.

Зелените очи на Трейс се присвиха.

— Изглежда прекалено.

— Големият Един е прекалено богат. Приеми го като бойно заплащане — добави Инвърс, сдържано усмихвайки се.

— Наистина ли очакваш някой да я отвлече?

— Не. Но разбери, Трейс. Не те изпращам на пикник. Жена, която може да се опъне на Големия Еди, може да покаже на мисурско магаре какво значи инат.

— Едва ли съм известен като слаб и отстъпчив противник.

— Да. Този факт ми е добре известен.

Инвърс се усмихна и вътрешно си каза, че му се иска да тръгне с Трейс и Синди Райън. Все пак си струваше да преживее всички неудобства, за да установи кой на кого ще покаже какво е инат.