Никола Инджов
Един мая грънчар. Ото Рене Кастийо

Никаква стойност няма литературата заради литературата. В революционния подем на Америка поетите отдавна стигнаха до твърдото схващане, че изкуството на словото — като всичко в света — трябва да служи на човека. Първенствуващ е примерът на поезията. Наситена с елементи от действителния живот, с великолепни детайли на преживяванията и въобще на човешките състояния, американската поезия придоби черти на документалност, а автобиографичността се превърна в характерна черта.

Гватемалецът Ото Рене Кастийо (1936–1967) създаде стройна поетическа система, в която автобиографичният елемент изразява всъщност житейските перипетии на цяло едно поколение интелектуалци, които продължават да съществуват като гватемалци извън Гватемала. Той е скитник по света и навсякъде, където поспре за малко, трябва да вади хляба си чрез някои от талантите, с които природата щедро го е надарила. Художник, актьор, журналист, но също така и бояджия, нощен пазач. Провъзгласен за най-добрия студент в университета, той получава стипендия за следване в чужбина, но напуска осигуреното си учение, за да се включи в странната бригада „Йорис Ивенс“ — на името на големия холандски кинодокументалист, който лично ръководи тази група, — нещо като студия за даровити младежи, но превърната от самите даровити младежи в революционен организъм. Многобройни са изгнанията на Ото Рене Кастийо. Той неведнъж бива депортиран от родината си и неведнъж се връща в нея нелегално, за да се включи в борбата на народа си. Мястото му е, естествено, в организацията — Въоръжени революционни сили. Ранен в едно сражение, той бива заловен полужив и отведен от военните в строго охранявана база, където го подлагат на невероятни мъчения.

За родината си Гватемала той пише, че има в сърцето й един мая грънчар. Това е метафората за вулканите в тази страна. И Ото Рене Кастийо завършва живота си като вулкан — него го изгарят жив. Той разпръсва пламъци в мига на смъртта си — и завинаги!