Хосе Роберто Сеа
Спомен за съседа

Лошите езици говорят,

както и моят, Господи, и той е лош,

че Нарсисо Куадра

се превръща във вихрушка, разветря пристанища

и без страх пресича гробища нощем.

Нарсисо Куадра е един знахар от Исалко,

влудяваше огледала и стенеше от любов

поради спокойствието на водите.

Нарсисо Куадра, моят съсед, бе недозрял старец,

все преследваше някое момиче, за да го разплаче.

— Хубаво е да плачеш заради Нарсисо Куадра! —

казваха момичетата и плачеха, да.

Не бе какъв да е магьосник Нарсисо Куадра,

не, не бе шарлатанин, както другите казват.

Като вълшебник той бе голямо нещо —

нощем се превръщаше на прилеп

и изсмукваше черешите около моя дом.

Този Нарсисо Куадра бе истински магьосник.

Всяка рана, дявол да го вземе, лекуваше с паяжина,

с вода прозрачна и със сърца от нощни птици.

Къщата на Нарсисо се появяваше из пушек,

обграждаха я камъни опепелени.

Там разбрах всичко, което не зная.

Той ме научи да чета пустотата, да броя въздуха,

да разбърквам пророчествата, да дочувам тишината.

И да бая:

„Не ми идвай, ветре, с твоите си приказки,

знам какво ми носиш, какво можеш да ми донесеш.

Парче от паднала звезда между чакъла,

болка, която е скрила своето име,

нито пък сама го помни,

додето ни е неподвластна.

Ако във ветреца доловиш резеда —

това е дядо ми, който иде…“

Той нямаше познати дядовци,

но Нарсисо Куадра ни обичаше нас,

въпреки, че изяждаше нашите череши.

Нарсисо ни обичаше с любов,

която не остарява като луната,

с любов, която не изгаря като водата,

с любов, която като земята пламти…