Ернесто Карденал
Нощем

Това е къщата, която загубих,

обитавам я само нощем насън

и не искам да говоря за нея,

след като всичко свърши.

Моите деца си вдигнаха къщи във Вавилон

и аз прекосявам пустини, за да побъбря с тях,

дочул шумната автомобилна река,

която пречиства води на прага

на немощната порта.

В тясната стаичка говорим за едно и за друго

като конспиратори

над напрегнатите и подредени

часовници, защото

децата ми работят с пот под езика

и се прибират пълни с цифри —

като дърводелци със стърготини —

нашибани от информация. Тогава,

ако не съм забравил,

ако лесно потъна в старите истории,

ако разтворя за тях вратите на къщата —

отварят очи и ме тревожат с радостта си.

Мисля си, че завръщането е възможно,

защото те живяха, те се родиха

и бяха отгледани,

в къщата, която загубихме,

в голямата стара къща до реката,

където аз се връщам сега,

където аз се завръщам винаги,

щом малко сън премине през очите ми празни.