Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Внимание, дами и господа, малко внимание:

обърнете за момент глави към тази страна на

републиката.

Забравете за една нощ вашите лични проблеми.

Удоволствието и страданието могат да почакат отвън.

Веднъж се чува нещо от тази страна на републиката.

Внимание, дами и господа! Момент внимание!

Една душа, която бе бутилирана дълги години

в нещо като сексуална и интелектуална пропаст,

която се е хранила оскъдно през носа,

иска вие лично да я чуете,

искам да бъда информиран за някои неща.

Трябва ми малко светлинка, градината се покрива с

комари.

Намирам се в катастрофално умствено състояние.

Постъпвам според себе си:

докато произнасям тези думи — виждам велосипед,

опрян на една страна.

Виждам мост

и автомобил, който изчезва между сгради.

Вие се подстригвате, наистина, вие

минавате пешком през градината,

под кожата си вие имате друга кожа.

Вие имате седмо чувство,

което ви позволява автоматично

да влизате и излизате.

Но аз съм като дете, което плаче за майка

иззад скалите.

Аз съм пилигримът, който вдига бял прах.

Дървото, което моли с викове листата да го покрият.

Край