Пабло Неруда
Висините на Мачу Пикчу (Откъс)

Звездна орлица, лозница мъглива.

Срутена кула, меч ослепен.

Звездни кервани, обреден хляб.

Стълбище вито, клепач безкраен.

Туника тънка, прозорец от камък.

Лампа гранитна, хляб от камък.

Змия перната, роза от камък.

Лодка заровена, извор от камък.

Миг равноденствен, кораб от камък.

Връх геометричен, книга от камък.

Лунен жребец, светлина от камък.

Каменен тъпан от вятър изгладен.

Звезден корал във време потънал.

Стряха небесна от пера повалена.

Зид от ръце и от взори изтъркан.

Клони, в които буря таи се.

Стволове в мъх и в треви повити.

Ноктеста лапа, възкръснала лапа.

Южният вятър, заспал във вихрушка.

Синкавоснежен водопад застинал.

Тиха камбана за заспалите вече.

Пръстен венчален на снеговете.

Тежко желязо по железните хора.

Ръце на пума, скала кръвожадна.

Сенчеста кула, виелица шумна.

Нощ възвисена на длан и корен.

Прозорец в мъглата, гълъбица калена.

Билка вечерна, изваяна мълния.

Хребет до хребет, убежище морско.

Светъл чертог на орли отлетели.

Струна небесна, пчела планинска.

Плато кървящо, звезда ръкотворна.

Дух минерален, кварцова месечина.

Змия андинска, амарантово чело.

Отечество девствено, купол притихнал.

Морско момиче, дърво църковно.

Китка солена, чернокрила череша.

Зъбери снежни, студено ехо.

Луна в паяжина, злокобен камък.

Снеговита грива, порив на вятър.

Трепетни длани, водопади смрачени.

Сребърен повей, време стремглаво…