Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
2 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Защо не те назовавам повече с горчивата

и влажна болка, която узрява.

Защо мога единствено да отворя очи,

за един миг само, за един миг само, за един миг.

Защо на пощата се отказвам от своето име

и защо гълъбите падат, щом долетят.

Защо насън чувам музика и я следвам,

и буден чувам музика и я следвам.

Защо не ми стига плача, не ми стига, ясно, че не стига,

и пълня нощта с незаконородени деца.

Сякаш цялата голота влиза в една дума

и се облича в символи от приятели скъпи и мъртви.

С езика, с който облизвам хляба, се оплаквам

от звънките и диви имена на улиците.

Вдигам от столовете въоръжени слова — не струват.

Разполагам с мелодии. Къде са пръстите.

Обувам се, тръгвам — и никъде не стигам.

Срещам огледала, карти и подобни букви,

едно дърво понякога — да го приближа и да се

загледам.

Защо болката е така жестока без повод и без окова.

Когато отварям врата, изглежда, че тръгвам завинаги,

тръгвам от гърбове

и се наместват последните улици,

евкалиптите,

мостът Караско, летището

през нощта —

                        в часа на казармените дискотеки.

Край