Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

На Марио Арреги

Там далече дъждът плющи над морето.

Винаги и завинаги.

Откакто човекът знае каква тъмна идея

там плющи и плющи над морето.

О, незапомнен пейзаж,

търпеливо чудовище — и самотно,

горчиво море, последна вода,

където човекът и страхът му

бягат, пият и се връщат,

тайно и насаме.

 

Когато човекът се завръща оттам,

нищо не му достига на земята, тъжно е.

Но с нетърпение на удавник,

човекът пита и зове, другите го чуват,

защото трябва заедно да погребем смъртта.

 

И въпреки че вали и върху земята,

че вали върху полята и върху градовете вали,

далече остава онова, което няма име,

и някой с вътрешна памет

се откупва и живее.

 

Тогава, да, каква радост, какво чувство, че сме живи,

и по улиците с пиянски песни,

и в толкова неизразими неща

отново и още веднъж се възвръщат дните.

Така заради здрача, заради пиянството или заради смъртта

човекът разнася радост по земята.

Край