Антонио Сиснерос
Тогава във водите на Кончан

Тогава във водите на Кончан се закотви един голям кит.

Бе син, когато бе синьо небето, и черен,

когато мъглеше.

Бе син.

Някои казаха, че са го видели да идва от север,

където, говорят, имало много.

Някои казаха, че са го видели да идва от юг,

където леденее и има лъвове.

Други твърдят, че сам е изплувал като гъба или седеф.

И които повтарят това, са обитателите

на градчето Виля ел Салвадор,

най-бедни измежду бедните.

Всички те са израсли зад белите хълми

и дюните, хора като пясък в пустиня.

Чувстват морето само когато то се разбуни

и вятър замръзне.

Вятър, който преобръща големия гръб на мъртвия кит —

алуминиево островче под небето.

Този, който дойде от север или юг

и сам изскочи от теченията.

Големият мъртъв кит.

Властите се страхуват за водите заради синята чума

по плажовете на Кончан.

Големият мъртъв кит.

Властите охраняват здравето на летовниците.

Много скоро китът ще загние

като зряла смокиня през лятото.

Чумата е равна всъщност

на 40 нереза, които гният в морето,

на 200 овце или на 1000 кучета.

Властите не знаят как да се избавят от толкова

мъртво месо.

Летовниците се пазят от чумата, която започва

в лошите води на плажните пясъци.

В пясъчните хълми край Виля ел Салвадор хората не почиват.

Знаят най-бедните измежду бедните, че зад дюните

плува един остров без стопанин

и придойде ли здрачът — не от океана, а от дюните,

точат се най-добрите кухненски ножове,

брадвите на майстора-месар.

Така се въоръжиха малцината плувци от Виля ел Салвадор.

Големият кит плуваше хубав все още в ледените води.

Все още хубав.

Ще бъде месото му отправено към 10 000 уста.

Ще стане неговата кожа покрив на 100 хижи.

Ще отиде неговата мас да осветява нощите

и ще стигне за всички тигани през лятото.