Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Сега аз съм магаре, вгледано в кобила —

залък за кон, не за магаре залък,

опасвам от страст разцъфнала роза,

но колкото и да немея под бряста,

петият ми крайник се нежежава

и нощем дори свети.

 

Винаги съм обичал тайнствената нощ

досущ на кобилата моя прилична —

денем тъй дива и тъй непокорна,

която ме вижда не повече от магаре,

особено щом под горделивия бряст

дотътря се с вкусна роза в устата.

 

Когато бленувах да опаса роза

или в душата на нощта да нахлуя,

по-самотен от ден или бряст,

бил съм за неудържимата кобила

безполезен и аз като минаващ ден.

 

Но угасне ли нощем лъчът ми дневен

и заради бряста розата ме забрави,

как ще се омагарча отново?

О, нощ, да става каквото ще става,

пази деня, магарето пази,

кобилата и бряста неподвижен!

 

Знам, че никога роза на бряст

не се отдава ни нощем, ни денем,

муле някое мое ще пожелае кобила,

но от розата само бодили намирам

и недостъпната нощ ме влудява, защото

аз денем съм бряст и съм магаре.

 

Макар че са магарешки моите свойства,

мисля, че бряст съм в съдбата голяма

пред необятния праг на нощта,

защото ленива е моята стъпка.

Заспало животно до самата роза,

живея и умирам заради кобила.

Ни бряст съм за розата, ни съм магаре

за моята дива и двулична кобила,

само дето денем вървя след нощта.

Край