Включено в книгата
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин


Ще се каже: поетите нямаха възглед,

те се вслушваха само и повтаряха чутото само,

те въздигаха последната надежда на другите като лозунг

и предъвкваха плакатите на народа

в дните на големите манифестации;

ще се каже: поетите не усетиха величието

        на оня исторически миг,

не разбраха какво да сторят с онова събитие,

което попадна в ръцете им неочаквано и изведнъж

с внезапния порив на светлина към очите им;

ще се каже: не съумяха да уловят вълните

        на девствената поезия,

която час по час се сътворяваше около тях,

ненаписаната поезия — и изнемогваха под пороя на фактите;

ще се каже: поетите не намериха думи, начини, идеи,

        не присъединиха

своите поетични видения към неотложните грижи

        на своя народ,

тяхната поезия бе бледо отражение на дела и пътища,

отворени към простора, където сме днес,

поезията им бе повторение, един и същи друм,

        провалено усилие

да напредне и постигне буйния ритъм на живота,

        неговата мощ;

ще се каже: пропадаха в интелектуални капани,

        премахваха

точки и запетаи, за да видоизменят своята безполезност,

но въпреки всичко — техният глас не бе техен глас,

можеше да се дочуе в него екзалтираната адмирация

        на фанатика

и безплодното съмнение на скептика,

но въпреки всичко — техният глас не бе техен глас,

нямаше в него ехо от барабани, дъх на цимент,

тропот на обувки по пътищата;

ще се каже: не бяха тъждествени един поет

        и един човек в планината

един поет и един контингент учители доброволци,

един поет и Аграрната реформа;

смали се работата на поета до преразказване на случки,

до превръщане в думи на стореното извън думите,

макар че е правилно да отбележим —

тези случки ставаха с тях, произлизаха от техни страдания,

тяхна кръв, тяхна пот и стигаха до книгите им.

Ще се каже: поетите не бяха на висотата

на оня исторически миг —

и може би ще бъде вярно.

Край