Включено в книгата
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин


Ако някой ви попита за него,

кажете му, че никога няма да се върне, а ако се върне —

няма да познае ничие лице, кажете му също, че не остави

мисли по никого, че носеше тайно послание,

нещо важно искаше да предаде,

но го е забравил.

Кажете му, че сега мълчи по друг начин

        и в друга част на света,

кажете му, че все още не е щастлив,

        ако това ще ощастливи някого,

кажете му, че си тръгна с празно и сухо сърце,

и че за него няма значение дали го съжаляват

        или му прощават.

Той самият вече не страда заради това

и вече не вярва в нищо, в никого, дори в себе си.

Толкова неща видя, които

угасиха неговия поглед и сега, сляп,

нуждае се само от осезание.

Кажете му, че понякога изпитва съмнение в бога

и през един гигантски ден, кажете му, имаше думи,

които го накараха да вярва в любовта, а след това

разбра, че любовта трае колкото трае една дума.

Кажете му, че подобно на пробит от изстрели въздушен балон

душата на отсъствуващия падна до ада, до ада, в който живее,

и че все още не е без надежда, и кажете му,

че понякога мисли

за това спокойствие като за свое наказание,

кажете му, че не знае какъв е грехът и коя е вината,

които по света го зоват, че това е друг проблем — той счита,

и кажете му, че в безсънни нощи и в други,

когато вярва, че е сънувал нещо,

страхува се, че вината е единствената негова същност, която остава,

че в едни утрини, пълни със светлини,

и в нощи, когато е пиян от вино,

чувствува радост за своята невинност, и кажете му също,

че в такива съдбоносни мигове разговаря сам със себе си.

Кажете му, че ако някой път се върне — ще се върне

с две череши в очите си, с цяла нива черници

в стомаха си, със змия на врата си,

и няма да чака от никого нищо, ще си вади хляба

честно, от измислици, ще чете писма и ще прави

странни обреди, в които не вярва, и кажете му още,

че отнесе със себе си няколко суеверия, три идола,

няколко лошо разбрани усложнения и спомен

за две или три лица,

които му се привиждат по здрач —

и нищо.

Край