Хотамарио
Същността на насилието

През нощта, през която ще се пише книгата

        за насилието в Колумбия,

ще се говори за Хиралдо, моят кръстник,

човек от ония, които носят револвер,

        за да не се оставят да ги убият,

от ония с вика в юмрука за ура на великата либерална

партия на Габриел Турбай.

Той расъл на брега на река Ла Виеха, където

му поникнали първите златни зъби,

установил отношения на околийско ниво,

които му дали работа на детектив,

в която работа бил известен с това,

че отказвал на бегълците изстрела на милосърдието.

Научи се да кара автомобил и преди да задмине Картаго

като главен шофьор на Сиро Молина,

нахлупи крилато и разтегливо сомбреро,

с което, като минаваше по шосето от Кали,

омагьоса моята леля и се ожени за нея, но не искаше деца.

Той именно ми отпусна първите двадесет сентавос,

за да ида на първите матинета в моя проститутски живот

в кино „Сан Николас“, където докато не дадат Давид Силва

как преследва бандити, или Естер Уйлямс

        как скача от трамплини,

или Флаш Гордън — не прожектираха Дебелия и Тънкия.

Той отвори магазин за обувки с брат си Абел,

май че да видят повече нозе и от вратите

подканваха момичетата да минат и да премерят,

и — довиждане, мамички хубави!

Имаше карабина, револвер,

един по-възрастен приятел, един приятел лекар,

        един зъболекар

и бе другар на много увълчен народ.

И имаше един бръснач, който му служеше вярно,

един хамак за удобен сън,

едно тефтерче, където записваше стихове,

вече не помня от Нерво или от Нервал,

някои пронизани от лозунги и много точно

записани със зелено мастило мисли

от Бенхамин Еррера Карлос Пареха

или от бунтовника Хорхе Елиесер.

В политическия живот на тази земя

много кръв изтече и много кокоша супа,

и политиците от века на това стихотворение

не се наситиха ни на кръв, ни на супа.

Но да се върнем към моя кръстник. Той имаше

един задушевен приятел, наречен също Хорхе Хиралдо,

много приличен на него, от същия град, на същата възраст

и от същата политическа боя,

когото видях, когато падна Рохас,

да убива с един изстрел педераста Караколина,

преди самия него множеството

по погрешка да шлифова с обувки.

Трябваше да се види моя кръстник

        в църквата до някой мъртвец!

Беше цар на съдбата и ако нашето семейство позна щастие —

то бе когато с камиончето на Сиколас, където работеше,

ни водеше на разходка към далечни реки,

където слънцето напича до черно,

към места, до които и линията на хоризонта не достига.

Всяка неделя осъмваше на лов

и се връщаше в полунощ, натоварен с дивеч,

и какви гуляи развихряше в дворчето отзад,

където печеше месо и разказваше на съседите,

че за малко перуанците да го убият заради Летисия,

или как е спасил живота на дебелака Бенхамин Лондоньо,

когато го влачили по моста на река Каука,

или как е преследвал някакъв крадец по покрива,

и че няма да отиде да ръкопляска на шефовете,

които тази нощ ще говорят в Либералния дом,

и че е тука, за да ви разкаже за моите приятелчета

от кафене „Колумбия“, в които неговите приятелчета стрелят.

Научи ме да стрелям във въздуха и да ловя риба с динамит,

а също така да беля кокосови орехи,

да не прощавам обидите на враговете

и още по-малко — предателството на тези, които обичам.

С неговия бръснач и с неговата четка оставих

юношеството си в огледалото

и прочетох наведнъж 200 екземпляра

от Избраните, които съставляваха библиотеката му,

убеден, че всеки път стигам

        до темата Моята незабравима личност,

та ако някой ден стана писател

по тази схема в чудесна проза да кажа, че моето бе негово.

Той обичаше много леля ми, с която пееха сутрин

антиокийската песен за косовете.

Нямаха деца около тридесет години, но даваха живот

на тези, които обичаха.

Миналата седмица го видях с нова съпруга,

защото Аделфа го направи вдовец.

Каза ми, че е тъжен, понеже разбрал

за една от жените, които той не познава,

че ми била сложила рога,

и да не го убивам тогава със жестоки шеги

какво че смалявал расата, дискредитирал примера

и смелостта на възрастните…

Днес по обед гледах как минават

сенки по ръкавите на моята риза,

две по две.

И точно по обед умря моят кръстник.