Хайме Харамийо Ескобар
Посещение на кит

Ето че един кит дойде да ме посети.

От най-далечни морета дойде да ме посети

и ме поздравява с три мъгливи фонтана,

поспира се на вратата на моята пещера,

за да поиска аудиенция.

Разбира се, посрещам кита (господ да го поживи!)

и стигаме до душевна близост незабавно

като двама приятели, които се познават от години.

Говоря му за моята младост в една друга пещера

на високия връх Аконкагуа,

а изгрева на слънцето иззад ушите ми,

потупвам го по нечувствителната кожа

и се смеем наистина като двама приятели.

Китът, бус на моретата, и аз, който съм го приел на гости.

Говорим до мръкване, а от време на време почиваме

върху пясъчни плажове, пронизани от светлина.

Той ми разказва как е виждал по океанските глъбини

корабокрушенци в потънали кораби и с навици странни,

и какво става из морето нощем.

След като китът е казал каквото трябва, според

законите на гостоприемството и протокола на посещенията

започвам да му говоря аз за глъбините на моята душа

и когато по здрач замълча, той не ми отговаря.

Тогава го довличам до брега морето да го поеме

и когато вълната си тръгне,

        поздравявам зората с вдигната ръка.

Китът, господ да го поживи, бързо се отдалечава,

сякаш ще се удари в слънчевия диск, изгряващ вече.

Давам гръб на този спектакъл и се връщам в пещерата,

за да целуна скорпионите на моята скръб.

О, чудовище, което ме затвори на този хълм,

за да предпазиш света от моята злоба!